Той понечи да й подаде таблата, но в последния момент я отдръпна и заяви:
— Първо бонето, девойче, ако обичаш.
Тонът му бе толкова нежен, че младата жена развърза бонето, което го възмущаваше, и го натъпка в джоба си. Майлс се усмихна и й предостави подноса.
Слязоха останалите стъпала в мълчание, докато той не се обади:
— Досега не съм те виждал с тази рокля.
— Пазех я за по-особен случай.
— И тази нощ е точно такъв случай, струва ми се. Да не би ти да си я ушила?
— Не, сър. Главната шивачка в Роуард ми я направи.
— Златоустата Нели ли?
— Да — усмихна се младата жена.
Отново настъпи мълчание, докато прекосяваха вестибюла на път към кухнята.
— Чудя се защо не те видях, когато посетих замъка — попита след малко Майлс.
Подготвена за подобен въпрос, Сюизън отвърна уверено:
— Бях извън него заедно с лейди Сюизън.
Той се обърна, така че погледите им се срещнаха.
— За да събирате корени и морски таралежи, за да ги използвате за боядисване. Поне така ми казаха.
Очите му се преместиха върху косите й.
— Лишеи — поправи го тя, като същевременно се питаше дали кокът й не се е изкривил. — Трябва да привършим с тяхното събиране преди настъпването на зимата, за да имаме достатъчно боя за платовете.
— И това ли беше твоето задължение — да боядисваш платовете?
Напълно наясно по темата, младата жена отвърна:
— Някои дни — да. По принцип обаче си поделяхме работата. Така е по-приятно.
Събеседникът й сякаш размишляваше на глас, когато каза:
— Може би проблемът с роуардското платно се крие именно тук.
— Проблемът ли? — попита Сюизън, чувствителна към всяка критика, свързана с нейното производство.
— Просто си говорех — поклати леко глава той и, преди да успее да го попита още нещо, добави: — Като те слушам, оставам с впечатлението, че Шотландия ти липсва.
Заля я вълна от носталгия, но тя не се поддаде на болката, а се усмихна и излъга:
— С всичко, което има да се види и направи тук? Не, Пъруикшир не ми липсва, не и когато имам да свърша толкова неща в Лондон.
Младият мъж спря пред кухнята и й направи път да мине първа.
— В такъв случай възнамеряваш ли да се върнеш там някой ден? В Пъруикшир?
Погледите им се срещнаха и този път тя не успя да изрече лъжата, която бе на върха на езика й.
— Да — рече едва чуто тя.
Отговорът изглежда му допадна, тъй като в очите му заиграха весели светлинки.
— Аз също бих искал да посетя отново Роуард касъл, но…
Спря насред думите си и щастливото му изражение изчезна. Сюизън понечи да го разпита какво има предвид, но в последния момент се отказа. Не бе дошла тук, за да води приятни разговори с Майлс, но кой знае как, винаги се стигаше до това. Решила, че тези приятни мигове се дължат именно на предпазливостта й, тя не проговори повече. Променливите настроения на Майлс бяха причината той да си тръгне така прибързано от замъка. Както и да отнесе съкровищата й със себе си.
Маки, с колосана престилка върху черна рокля с дантелена якичка точно разрязваше вишнев кекс с изключително апетитен вид. Уилям, в нова ливрея, се мотаеше край нея. Икономката вдигна глава, погледна към подноса и рече:
— Куксън е започнал да се храни пак, доколкото виждам. — След това се обърна към Сюизън. — Остави това и залей пъдпъдъците с разтопеното масло.
Младата жена изпълни мълчаливо това, което й наредиха. Майлс се засмя.
— Апетитът му се е върнал, но е нещастен, че ще изпусне важните ни гости и трапезата в тяхна чест тази нощ.
Маки изсумтя презрително.
— Това е така, защото всеки път изпразва кесията на графа като седнат пред шахматната дъска.
Сред другите си задължения, Оли изпълняваше временно и това на главен виночерпец, когато канеха „благородническото съсловие“ за удоволствие или за някаква изгода — особено когато и той също прибираше част от печалбата.
— Не и тази нощ — каза младият мъж. Очите му светнаха шеговито, когато се обърна към Уилям. — Е, момко, ще предизвикаш ли графа вместо Оли?
Момчето го погледна така, сякаш щеше да се задави всеки момент.
— Аз ли, сър? — посочи с показалец към гърдите си то.
— Не трябва да се страхуваш от тези аристократи, момко — рече благо младият мъж. — Прави каквото ти каже Оли и няма за какво да се тревожим.
— Ще направя каквото мога, сър. Мистър Куксън каза, че ако объркам нещо, ще ме одере и от кожата ми ще направи пергамент… както правели индианците в колониите.
Майлс поклати глава.
— Аз ще се разправям с мистър Куксън.
Уилям изправи малко неестествено гръбнак, изкашля се и рече: