— В такъв случай отивам да заема поста си във вестибюла.
И излезе от кухнята, съпроводен от скърцането на новите си обувки.
— Ето, Мора — обади се Маки и подаде подноса с кекса. — Сложи го на масичката за сервиране при десертите. — Спря да говори, втренчи се в нея и попита: — Къде ти е бонето, момиче?
— Няма да носи боне… нито пък престилка — заяви Майлс.
Икономката се намръщи.
— Кой е чувал и виждал прислужница да сервира гологлава и без престилка?
— Moi.
Маки очевидно не бе съгласна.
— Ще трябва да говорите кралския английски, ако искате да ви разбира и тя.
— Разбира достатъчно — заяви младият мъж.
Сюизън остана с впечатлението, че той имаше предвид не само бонето и познанията й по френски.
— Е — продължи икономката, — дано да не им направи впечатление, че ще започнат да клюкарстват по този повод. Може да ми вярвате — само дебнат да открият някакъв пропуск всеки път, когато идват — особено надутата графиня.
— Лейди Ейнсбъри няма да дойде тази вечер — заяви Майлс и посегна да вземе парче кекс. — Само графът и дъщеря му.
С ръце на хълбоците, икономката го наблюдаваше как дъвче. Засия цялата, когато той изсумтя доволно.
— Винаги сте харесвал вишневия ми кекс.
След като привърши парчето си, младият мъж изтри длани една в друга.
— Както и всичко друго от твоята кухня.
В този момент вниманието му бе привлечено от някакъв шум край входната врата. Той изправи гръбнак и тракна по военному с токове.
— Благородните ми гости като че ли пристигат.
Сюизън кимна, а Маки додаде:
— Ще се постараем да дадем най-доброто от нас и ще се молим да не вземат да търсят с какво да си чешат езиците на наш гръб. — После се обърна към младата жена. — А ти стой по-далеч от графа, когато му сервираш. Хубавата рокля, която си облякла, ще привлече не само погледа му, можеш да бъдеш сигурна в това, а ръцете му са по-бързи от чумната епидемия.
Майлс се изхили и добави с одобрителен тон:
— Ушила й я е шивачката на лейди Сюизън.
Младата жена наблюдаваше напрегнато икономката, но нейното изражение не издаваше нищо от предишното й неодобрение към Сюизън Харпър.
Оказа се, че Маки не е преувеличила при описанието си на развратния характер на графа. Натруфеният и силно парфюмиран благородник действаше с опипващите си ръце ловко като джебчия. При всяка възможност се накланяше съвсем близко до момичето, така че когато стана време за сервиране на основното ястие, тъмната й рокля бе цялата покрита с пудра от огромната му перука и на мазни петна от нахалните му длани.
Дъщеря му, към която Майлс се обръщаше с „мис Фийби“, беше разкрасена в стила на баща си. И бе сложила от парфюма си не по-малко щедро от него. Като се полагаше в смесена компания, Фийби хапна малко. С огромно внимание избираше всяка своя хапка и веднъж размишлява върху парченце морков толкова дълго, че на Сюизън й се прииска да изкрещи. Най-накрая, взела решението си, графската дъщеря разтвори леко подобната си на розова пъпка уста и лапна въпросния залък.
Когато говореше за себе си, което ставаше доста често, Фийби имаше смешния навик да използва множествено число.
— Трябва да си поръчаме нова перука — заяви тя, потупа високото фризьорско творение върху главата си и опръска с брилянтин красиво подредената маса и остатъка от храна в чинията си. — Рожденият ни ден е съвсем скоро и татко ни обеща да даде бал.
Отвратена, Сюизън се измъкна към кухнята.
Маки стоеше край задната врата с мрачно изражение. Кършеше ръце и слушаше обясненията на някакъв младеж, когото Сюизън виждаше за първи път.
— Маки?
Когато икономката се обърна, младата жена видя сълзи в очите й.
— Какво има? — втурна се към двамата тя.
— Моята Пег — изхълца икономката. — Настъпил е моментът и аз й бях обещала да бъда с нея, но… — Махна с ръка и извърна очите си, от които се стичаха сълзи. — При това положение не мога да тръгна точно сега! Тази вечер е много важна за господаря.
Сюизън погледна към младия мъж, който изглеждаше не по-малко потресен. Не можеше да си обясни безутешния му вид. Раждането беше всекидневие. Защо бяха толкова притеснени? Решила, че бебето сигурно идваше на бял свят по-рано от предвиденото, младата жена предложи:
— Тогава върви, Маки. Аз ще се оправя с вечерята.
Очите на икономката проблеснаха обнадеждено.
— Господ да те благослови за доброто ти сърце. Но преди да тръгна трябва да кажа на господаря.
— Ще го доведа — обеща Сюизън и се върна в трапезарията.
След като успя да привлече погледа на Майлс, тя кимна към кухнята. Той се намръщи, но все пак се извини пред гостите си и я последва в килера.