Тя изправи гордо гръбнак и рече:
— В противен случай може да побиете моята глава на кол.
Кънингам се засмя, но това бе само бледа сянка на онова, което вече бе чувала.
— Те очакват да се провалиш, знаеш ли?
И той кимна към предната част на къщата.
— Графът и мис Фийби ли?
Силно изненадана, младата жена попита:
— И защо?
Той кръстоса ръце пред гърдите си и отвърна:
— Защото баба ти не е сервирала на моята баба.
Едва сега Сюизън разбра за какво ставаше дума: аристокрацията се гордееше с прислугата си, която служеше на едни и същи господари с поколения наред. А това бе намек за неблагородническия произход на Майлс. Преди да успее да му отговори, той продължи:
— Не познавам нито моите, нито твоите предци, но не ми пука. — Понижи още повече глас. — Какво мислиш по въпроса, девойче?
Изпълниха я чувство на симпатия и лоялност към Майлс Кънингам. И младата жена отвърна с най-ярката усмивка на лицето.
— Ако дядото на графа е имал толкова бързи ръце като внука си, баба ми щеше да го зашлеви по напудреното лице и да си излезе! Аз обаче няма да постъпя така и вие може да разчитате на мен.
Този път смехът му вече бе истински.
— От кола ли се страхуваш? А аз наистина имам един такъв, знаеш ли?
В този момент Сюизън бе готова да повярва, че той има всичко на света.
— Тогава извадете го, сър. Ще ви потрябва тази нощ.
— Много добре. Само че първо ще имам нужда от чиста салфетка.
— В стаята с чистото пране са — отвърна, без да се замисли, тя.
Младият мъж повдигна вежди, а брадичката му увисна.
— Знам къде са салфетките — рече с царствен вид той, все така усмихнат.
Сюизън само го съзерцаваше, без да може да каже нещо.
— Затвори си устата, девойче, и донеси една салфетка на своя господар.
Тя изпълни и двете, и то доста пъргаво.
Вечерята се точеше мъчително бавно, но мислите на Майлс съвсем не бяха насочени към храната. Хубавото шотландче наистина изпълни обещанието си и то по-добре, отколкото бе очаквал. Макар графът доста честичко да се опитваше да привлече вниманието й към своя чар, тя нито веднъж не трепна, нито веднъж не протестира.
Докато наблюдаваше как Сюизън, грациозна като газела, обикаля около масата и графа, Майлс внезапно бе поразен от огромната разлика между нея и дъщерята. Фийби не можеше и да се надява да достигне подобна изящност като шотландката, която й прислужваше, дори ако в продължение на още няколко живота вземаше уроци при най-добрите учители в тази област.
Мора се държеше с вътрешна увереност и стъпваше сигурно, което подчертаваше красотата на лицето и формите й. Прекрасно изработената рокля подчертаваше закръглените извивки на гърдите и тънката й талия. Мекият плат нашепваше в ушите на Майлс всеки път, когато тя се приближаваше до него и той започна да очаква с нетърпение реда си, за да му сервира.
А цветът на роклята й, тъмен и богат, привличаше непрекъснато вниманието му към очите й. Обградени с подобни на дантела тъмни ресници, те имаха най-тъмния индигов цвят, който някога бе виждал. Почти с кръгла форма, очите си подхождаха прекрасно с подобното й на сърце лице. Този път брадичката й не бе стисната на инат, както я бе виждал неведнъж досега, а отговаряше напълно на извивката на устните й. Устата й бе истинско изкушение за него, затова той правеше всичко възможно да не гледа към нея. Но непрекъснато се проваляше.
Когато Мора се навеждаше над масата, свещите осветяваха лебедовата й шия и елегантната линия на челюстите и брадичката й. В профил бе по-красива от всяка друга жена, която бе виждал досега. От време на време долавяше червеникави отблясъци в черните й коси. Или това бе игра на светлината на свещите? Не знаеше, пък и това не го интересуваше особено много.
Съвсем скоро отново попадна в плен на устните й. Щом се извиваха в усмивка, те образуваха безупречна дъга. Когато обаче се съсредоточаваше върху нещо, младата жена издаваше напред долната си устна — не особено много и същевременно дяволски много. Майлс се измъчваше от желание да види доколко устните й ще си паснат с неговите тази нощ.
В този момент Мора се вторачи в него, сбърчила загадъчно изваяното си чело. Младият мъж не успя да сдържи нито усмивката, нито одобрителния си смях, дори ако от това зависеха всички договори за продажба на тютюн на света. Бе възнаграден с моминския й свян, който оцвети в яркорозово млечнобялата й кожа и предизвика болезнено напрежение в слабините му.
С огромни усилия успя да накара съзнанието си да се вкопчи в думата „тютюн“ и да насочи вниманието си отново към своите гости.
По време на брендито, по което графът си падаше наистина много, домакинът засегна темата, станала причина за тазвечерното събиране. За да спечели благоразположението на Ейнсбъри, Майлс спомена за солидния запас коняк в мазето си, той щеше да бъде пренесен в дома на графа. След това Кънингам предложи да оставят сключването на тютюневия договор на своите адвокати и, както предвиждаше, гостът се съгласи.