Вечерта се развиваше отегчително според плана. Единственото развлечение за младия мъж като че ли беше шотландката, а тя наистина бе много приятно развлечение. Вече не го вълнуваше фактът, че е слугиня — възнамеряваше твърдо да я има.
Когато графът и Фийби станаха да си тръгват, Уилям все още не се бе върнал, така че нямаха никакви вести за дъщерята на Маки. Кънингам изпрати разсеяно гостите си до изхода, а след това се отправи към кухнята, където бе изпратил Мора още преди доста време.
Завари я потънала в дълбок сън край дъбовата маса, изчистена безупречно, както впрочем цялата стая. Подпряла буза на събраните си ръце, тя не помръдваше. Най-после Майлс можеше да задоволи желанието си и да я погледа на воля. Когато усети в него да се надига познатата топлина, младият мъж се приближи до нея.
Неспособен да се пребори с импулса си да я докосне, той прокара нежно пръст по деликатната извивка на брадичката й, като произнесе тихичко името й. Тъй като Мора не отговори, докосна устните й.
Слабото й дихание затопли пръстите му. Желанието го пришпори неудържимо. Стисна челюсти, за да го озапти и я взе в обятията си.
— Какво има? — стресна се младата жена и отвори очи.
Бяха сини, точно както бе очаквал.
— Защо ме гледаш така? — попита тя.
Нежни слова, нежни устни. Подобно на орел, налетял на жертвата си, Майлс покри устата й със своята. В началото тя се възпротиви и това не го изненада, но тази нощ бе решил да победи всички възможни възражения.
Действително успя и при това се справи възхитително. Едва когато тя престана да се дърпа и отвърна на целувките му, той се отмести лекичко.
— Желая те, девойче! — прошепна младият мъж и я понесе към стълбите. — Чаках прекалено дълго.
— Не! — възкликна тя. — Това не е моето желание!
— Напротив, твоето желание е! — настоя той, без да отделя погледа си от очите й.
— Не е! Кълна се!
— Аз пък се кълна, че грешиш и ще ти го докажа!
За момент тя му се стори уплашена, но след това направи фатална грешка — предизвика го с поглед.
Майлс я зацелува отново и не престана, докато тя не започна да шепне името му и дишането й се учести.
— Девойче?
— Пусни ме на земята — промълви тя, макар очите й да бяха потъмнели от желание.
— Не — прошепна младият мъж. — Дори и да можех.
Усети как цялото й тяло се стегна.
— Погледни ме — изкомандва той.
Стори му се, че мина цяла вечност, преди Сюизън да изпълни молбата му.
— А сега обгърни с ръка шията му — нежно й нареди той. — Качваме се на горния етаж — в спалнята ми.
Тя отвори уста и Майлс разбра, че думата, която искаше да изрече, бе „не“. Заглуши съпротивата й по единствения начин, по който можеше, по най-добрия, който владееше. Когато устните им се сляха, почувства, че тя отново се опитва да се съпротивлява.
И загуби.
Усещането от обвитите около врата му ръце и абсолютната хармония, в която се движеха устните им, бе такова, че му се прииска да изкрещи с всичка сила. Прииска му се да стори и още нещо. И пак се запъти към стълбите.
Представяше си я гола под себе си, струваше му се, че чува гласа й, нашепващ името му, мекия й шотландски акцент.
— Момче е, сър! Прекрасно, здраво…
Гласът на Уилям избухна в мозъка на Майлс и разби на парченца живия образ, който бе изградил. Вдигна поглед и видя застаналия до вратата младеж.
Младата жена в ръцете му замръзна.
— Пусни ме!
Никакъв мек акцент, истинска заповед.
Майлс се подчини. Сюизън побягна към стаята си.
Уилям пребледня като мъртвец.
А на господаря му действително му се искаше да го умъртви.
ГЛАВА ПЕТА
Объркана от сцената между двамата с Майлс и ядосана след безсънната нощ, Сюизън атакува безмилостно беззащитната топка тесто. Посегна да вземе още малко овес и започна ядно да го замесва с брашното, водата и мазнината.
— По дяволите! — изсъска тя и блъсна безжизнената смес в масата. — Ти си крадец, лъжец и господар на всички гризачи — изруга по посока на празния кухненски ъгъл младата жена. — Искаш кифлички, а? — рече подигравателно тя, все така забила поглед в същото място. — Ето ти тогава погача!
„Желая те, девойче!“ — прозвуча отново в съзнанието й гласът му.
Част от Сюизън се съпротивляваше и желаеше да му отвърне нежно. Изтощена след прекараната в будуване нощ, тя свали гарда и образът му започна все по-настойчиво да заема съзнанието й. Изкушаваше я, желаеше го, но беше недостижим. Нямаше право да се свързва с мъж, да създава собствено семейство. Въпреки това не можеше да си забрани да мисли за един измислен от нея свят, свят, за който винаги бе мечтала до болка и който щеше да й бъде отказан до самия й край. Свят, който вероятно никога нямаше да й липсва, ако не беше целувката му.