Обзе я силно разочарование. Как бе могъл младежът, когото някога бе уважавала и обожавала, да се превърне в подобен лъжлив, гаден мръсник? И защо тази промяна караше сърцето й да се свива така болезнено?
Най-после почувствала се в безопасност далеч от него, младата жена задряма. Нежно докосване по рамото я накара да отвори очи.
— Добър ден, миледи — усмихна се насреща й Нели.
Сюизън се протегна и се прозя.
— О, Нели, толкова се надявах да дойдеш.
Жизнерадостното изражение на прислужницата се стопи като майски сняг.
— Това е просто едно щастливо съвпадение, нищо повече. Въпросната мадам Льоблан е пощръкляла по повод на една голяма нова поръчка.
— Колко е часът?
Слугинята подаде на господарката си един портокал от пазарската кошница, разположи се на пода и погледна самодоволно.
— Пладне е, но имам новина за вас.
Младата жена повдигна въпросително вежди.
Нели избра една ябълка за себе си, излъска я грижливо и скъса дръжката. Привикнала с тактиката на отлагането, господарката й чакаше търпеливо.
С вид, като че ли говореха на светски теми, прислужницата обяви:
— Той отпратил любовницата си.
— Наистина ли? — попита Сюизън, почувствала се едновременно озадачена и на седмото небе.
— Oui, oui — потвърди слугинята. Размяната на клюки бе едно от любимите й занимания. — Името й е Барбара, а новият й покровител е същият, който даде голямата поръчка. Не че Той не се е грижил добре и както трябва за нея… както и щедро. Някои казват, че мъжете чакали наредени на опашка най-после да му омръзне.
Главата на младата жена се замая.
— Видя ли я?
— Разбира се, и мога да заявя, че е наистина красива, с тъмни коси, зелени очи и нежна бяла кожа като на моята Сорча. Прилича на ирландка, ако питаш мен. — Лицето й се сви презрително и тя додаде отвратено: — Това не пречи да е само една добре платена курва.
Внезапно Сюизън загуби интерес и не й се искаше да слуша нищо повече за любовницата на Майлс, бивша или настояща.
— Какво друго научи?
Нели сбърчи чело, очевидно бе разочарована.
— Не съм разбрала кой е преименувал нашите платове, ако това имате предвид.
— И това ще стане.
Младата жена започна да бели портокала си. Стаята се изпълни със силното му ухание.
— И това е самата истина — заяви прислужницата, а очите й проблеснаха решително. — Отегчена съм до смърт от мадам Льоблан и тъпите й шивачки, които по цял ден превъзнасят „страдклайдските“ платове. — Понижи заговорнически глас. — Аз обаче имам план.
— Какво възнамеряваш да правиш?
— Предложих да остана до късно тази нощ и когато всички се разотидат, ще се промъкна в кабинета на мадам и ще хвърля поглед върху счетоводните й книги. Тогава ще разберем кой представя за свои нашите платове.
— Моля те, бъди много внимателна. Ако те хванат, никога няма да научим кой стои зад тази работа.
— Не се притеснявайте за Нели — намуси се слугинята. — Прекалено съм умна за Льоблан и всички онези, които работят за нея. — Размърда се, за да се намести по-удобно. — А сега ми разкажете какво стана снощи с Него и с графа.
— Не искаш ли по-скоро да научиш какво каза за теб Майлс? — подразни я Сюизън.
Очите на Нели пламнаха.
— За мен ли? Той помни ли ме?
— Да, спомня си.
Все още изпълнена със съмнения, прислужницата додаде:
— Говорил е за мен ли?
Младата жена се изсмя и рече:
— Често, и в такъв случай те нарича „златоустата Нели“.
Слугинята се изкиска.
— Не ви ли казах, че е голям умник? Когато родителите ви бяха живи, Майлс бе олицетворение на безупречния син, винаги готов на всичко, за да им достави удоволствие. А Флора също има много добро мнение за него. Каза, че Майлс възнамерявал да модернизира замъка и тъкачниците. — Усмивката изчезна от лицето й, когато размаха ябълката и продължи: — Знаете ли, всички истории, които ни разправя за него чичо ви, не ми се струват верни.
— Раби го познава по-добре от нас. Ако Майлс Кънингам е чак толкова добричък, защо побърза да се измете от замъка, преди да успеем да се върнем от Абърдийн?
Нели я погледна замислена.
— Чичо ви казва, че познава Майлс, но какво би могло да накара един добър човек да се промени чак толкова много за десет години?
— Парите на баща ми, ето какво го е променило — заяви с горчивина младата жена.
Слугинята реши да не спори. Приближи се до ваната и рече:
— Можем да си предполагаме колкото щем до второ пришествие, но това няма да промени никого и нищо.