Конят притихна и сега вече нощното спокойствие се нарушаваше само от далечните удари на някакъв часовник. Девет часа. Днес бе свършил доста работа, макар да действаше по-бавно от обикновено. Знаеше прекрасно причината за това — една чернокоса красавица, с очи, сини като Индийския океан и упоритост, която молеше да бъде укротена.
Многократно през този дълъг ден мислите му бяха отлитали към устните й и начина, по който се бяха притискали към неговите. Бе сигурен, че снощи тя го желаеше не по-малко отколкото той — нея. И не се съмняваше, че щеше да бъде негова преди да се е разсъмнало!
Обзе го страст, подобна по сила на тази, вдъхновявала бардове и породила легенди.
Майлс се засмя тихичко. Затвори очи и помисли за нещо особено приятно — начина, по който щеше да я чувства под себе си, начина, по който щяха да потъмнеят от желание очите й и начина, по който щеше да шепне името му.
Тъй като тялото му не остана бездушно и реагира веднага, както всъщност бе правило през целия ден, младият мъж пренасочи сладострастните си мисли отново към къщата.
Тя му беше харесала още в мига, в който погледът му се бе спрял върху й. Единствено местонахождението й го бе смутило. И продължаваше да го смущава. За момент си представи величествената постройка кацнала на някоя ветровита скала в Корнуол или пък сгушена сред полегатите шотландски хълмове. Вторият образ породи изпълнена с копнеж усмивка на лицето му, върна го към една отдавна отречена мечта. И мечтата бе заменена от тъга.
Жребецът изцвили. Майлс се огледа и забеляза някаква фигура, която се приближаваше, скрита в мрака. Наклони се напред, за да види по-добре кой е пешеходецът.
Непознатата бе привела глава, увита в шал, така че не можеше да различи чертите й. Решителните ядосани стъпки приближаваха все повече. Само след миг тя също щеше да се озове на осветения от уличната лампа кръг. Какво правеше сама насред улиците по това време?
— Крадлив, гаден, презрян англичанин! — промърмори през здраво стиснатите си зъби тя. — Смачкано изчадие на лайнян… — Забелязала Майлс, фигурата се спря на една ръка разстояние от него. — Ох! — възкликна тя.
— Какво правехте там отзад?
И той посочи с глава към задната част на къщата.
Жената отстъпи крачка назад към мрака, но не и преди да успее да зърне златистата плитка, която се подаваше изпод шала й. Подкара коня си към нея, но спря, когато най-неочаквано тя извади пистолет.
— Прибирам се у нас. — Насочи оръжието към гърдите му и додаде: — Не ща неприятности. Ясно лий?
Тонът й недвусмислено бе заплашителен. Пистолетът бе не по-малко красноречив. Решил, че тя просто иска да се защити, Майлс свали шапка и отвърна:
— Аз няма да ви причиня неприятности, мадам.
Изправила гръбнак и все така без да сваля поглед от него, непознатата заотстъпва предпазливо назад. Младият мъж я наблюдава докато тя достигна ъгъла. Когато се озова на светлината на следващата лампа, тя се обърна към него. Може би го изучаваше? Чертите на лицето й му се сториха познати, но преди да успее да я разгледа, тя изчезна в мрака.
„Ех, Лондон — помисли си Майлс, когато поведе жребеца към другата страна на улицата и оттам — към конюшнята, — точно когато реших, че си ми показал всички чудатости на живота, ти хвърляш поредната странност в лицето ми.“
Усмихна се, но не на разсъжденията си. През отворения прозорец на мазето забеляза Мора, седнала на малка масичка, отдала вниманието си на синята счетоводна книга. Елегантният й профил се очертаваше ясно на светлината на лампата. Младият мъж я съзерцаваше така, както бе потънала в размисъл, и почувства познатото напрежение, което не го бе напускало почти през целия ден.
Божичко, тя беше прекрасна!
Майлс се размърда върху седлото, за да облекчи натиска в областта на слабините си. Познатата болка бе започнала да го измъчва отново, но тази нощ щеше най-после да я облекчи. Мора сама я бе поставила в тялото му с дръзкия си любопитен поглед и държание. Изпитваше див глад за нея, необуздан копнеж да узнае най-тайните й мисли, да я докосва навсякъде и да я направи своя. Никоя друга жена не можеше да окаже подобен ефект върху него, бе сигурен в това.
И, проклет да е, но щеше да я има!
В този момент Мора извърна глава и се взря в някаква точка на тавана. Внезапно замря на място, а след това малкият й юмрук се стовари върху масичката. Фенерът се заклати, шишенцето с мастило се катурна. Тя грабна счетоводната книга и скочи от стола. Едва тогава Майлс забеляза бонето.