Проклетото къдраво боне се мъдреше предизвикателно върху главата й! Инатът й го възпламени отново. Лично щеше да грабне тази грозотия и да я изпепели… веднага щом изпратеше Уилям да си легне.
По времето, когато застана на върха на стълбите за мазето, Майлс вече бе привидно спокоен, но вътре в него бушуваше истинска карибска буря. Слугинята се бе надвесила над масата с гръб към него. Той слезе, като вземаше по четири стъпала едновременно и с всяка стъпка я умоляваше наум да се обърне.
Така и стана, но изражението й го изненада. Бе очаквал тревога или предизвикателство, а видя гняв.
Решил, че е ядосана на себе си задето е разляла мастилото, младият мъж се спря до нея и рече:
— Няма защо да се притесняваш за това. Имам цели варели от същото.
— Сигурна съм, че имаш — отвърна възмутено тя.
Майлс се намръщи и понечи да я упрекне за язвителните думи, но се въздържа. Вместо това продължи да я наблюдава как нервно и яростно бърше разлятото мастило. В този момент леко и светкавично издърпа противното боне от главата й и го захвърли в цапаницата.
Младата жена зяпна изумено и едната й омацана с мастило ръка литна към косите й.
— Как смееш?
Като прикриваше собственото си изумление и сдържаше не по-малко саркастичния отговор, напиращ да излезе от устата му, Майлс повдигна с царствен вид едната си вежда. Жестът му очевидно се увенча с успех, тъй като Мора отстъпи крачка назад.
— Доколкото знам, получи инструкции да си спестиш това боне — започна с меден глас той.
— Инструкции ли? — повтори предизвикателно младата жена, а сините й очи светнаха предизвикателно. — Не, беше ми заповядано.
Борейки се с желанието си да я удуши, Майлс каза:
— А не съм ли аз господарят на този дом?
— И господар на всичко, което погледнеш, както изглежда? — отвърна саркастично тя, като размаха изпоцапаното от мастило боне.
Към лицето му полетяха студени мастилени капчици. Мора отвори изненадано уста и белите й зъби създадоха истински контраст с червения цвят на устните й. Младият мъж изгуби контрол над себе си, но преди да успее да я достигне, изражението й се промени. Очите й заискряха от смях и тя допря опакото на ръката до устата си, за да прикрие усмивката си. Майлс също забеляза комичността на ситуацията, макар в случая той да бе станал за посмешище.
— Изчисти поразията, която направи, моме — рече спокойно, но авторитетно той.
Очите срещу него разшириха и усмивката им изчезна. Мора преглътна с усилие, но дори не направи опит да изпълни казаното. Очевидно му бе обявила война.
— Веднага! — окуражи я отново той.
На лицето й се изписа съгласие да се предаде, нещо едновременно желано и мило за младия мъж. Думите й обаче го шашнаха.
— Тогава седни — рече със светски вид тя и посочи към стола. — Прекалено си висок за мен, не мога да те достигна.
„Но си подхождаме един на друг във всяко отношение“ — помисли си той.
Изгаряше от желание да я прегърне, но подозираше, че тя щеше да се възпротиви. Реши да напредва бавно и постепенно и се настани на стола.
Успокоена, Сюизън се зае да изпълни дадената й задача. „Какво лошо имаше в това да го докосна?“ — запита се безгрижно тя. Скоро щеше да открие обаче, че това съвсем не бе безобидно занимание, тъй като от Майлс Кънингам се излъчваше мъжественост и сила, които бе мислила, че съществуват само в романтичните легенди. Сега обаче легендите се бяха превърнали в действителност и, подобно на безпомощна просякиня, озовала се сред златна паяжина, тя се отказа от по-нататъшна борба.
Усмихна се криво и същевременно — игриво, и рече:
— Ще трябва доста време да обясняваш от какво са тези петна по лицето ти, знаеш ли. — Надвеси се още по-близо до него и прошепна искрено: — Съжалявам.
На бузата му се образува трапчинка, която смекчи прекрасните линии на лицето му.
— Не е станало кой знае какво, девойче. Ще могат ли да минат за лунички, какво ще кажеш? — попита той, а в тъмнокафявите му очи проблеснаха златисти петънца.
Дрезгавият му глас я накара да потръпне. Усещаше, че я обзема все по-силно желание. Успя да се овладее някак си и отговори:
— Само ако си имал лунички като момче.
— Това бе почти единственото, с което разполагах като малък — отвърна Майлс, без да промени изражението си.
Тъй като знаеше добре какво се крие зад думите му, сърцето на младата жена омекна, но не от съжаление. Други, по-дълбоки чувства се зараждаха в нея и те я плашеха.