Приведе се по-близо. Сгорещената кръв пулсираше в слепоочията му, неукротимото желание бушуваше в слабините му. Младата жена замръзна на мястото си, дългите ресници се сведоха надолу. Майлс я стисна още по-здраво за раменете, повдигна я от стола и я обърна с лице към себе си. Малките й длани се опряха в гърдите му.
— Отвори очи и ме погледни.
Когато погледите им се срещнаха, Сюизън рече:
— Не, Майлс, това не е предвидено да се случва.
— Няма да си говорим за пророчества сега — промълви той, изпълнен с удоволствие от начина, по който бе произнесла името му. — Ще говорим за теб и за мен… но най-вече, девойче — гласът му се превърна в дрезгав шепот, — ще говорим за нас двамата.
Младата жена вирна упоритата си брадичка и заяви:
— Не те… не те желая. Не по този начин.
Потрепването в гласа й бе достатъчен отговор, но предизвикателният й поглед го подразни. Едната му ръка обгърна тънкия й кръст, а другата обхвана косите й.
— Странни думи — рече, вторачен в очите й той, — при положение, че тялото ти говори съвсем други неща.
В следващия миг устните му се сляха с нейните. Опита да се отдръпне, но Майлс я задържа. Тя замря неподвижно, макар в нея да се водеше истинска битка. Защо ли изобщо се съпротивляваше?
— Не ми отказвай повече, девойче! — прошепна, без да се отделя от устата й, той.
Юмруците й натискаха гърдите му, но той се бе съсредоточил върху усещането, с което го даряваха устните й. След един безкрайно дълъг миг, когато съзнанието му бе замъглено от страст, тя отстъпи. И двамата щяха да запомнят завинаги този миг.
Майлс се разколеба за секунда, внезапно уплашен да не би тази жена да разбере що за човек е той всъщност. Как щеше да реагира тя, ако научеше онова, което Кънингам криеше така добре досега — самотното и ужасено момченце, изоставено безотговорно от хората, създали го в момент на животинско сладострастие?
Кой знае как усещаше, че Мора вижда истинския му образ в това отношение, във всички отношения и, странно, това му се струваше по-скоро като обещание за голям подарък. За първи път в живота си усети, че го облива вътрешна светлина, чиста и свежа. Искаше му се да може да вярва на тази жена така, както никому досега.
Задълбочи целувката си. Сюизън прокара пръсти в косите му. Когато езикът му заигра с устните й, като се движеше по контурите им, тя изпусна блажената въздишка на влюбените. Отново се превърна в охотно възприемаща ученичка и езикът й се завъртя около неговия по-скоро, отколкото бе очаквал. Обзет от неистово желание, той изви уста така, че да поеме езика й. С лек натиск го задържа, за да може да му се наслади. Когато тя се отдръпна, той я последва. Бедрата му несъзнателно се присъединиха към неговия ритъм. Майлс трябваше да положи неимоверни усилия, за да сдържи страстите си.
Искаше я в стаята си, искаше я в леглото си и то — незабавно. Тъй като чувстваше, че няма да издържи още дълго, той прекъсна целувката. Само можеше да си представя как щяха да изглеждат очите й, затова изчака да ги отвори. Чакането си заслужаваше. Когато дългите ресници потрепнаха и се повдигнаха, младият мъж разбра, че не се е излъгал. Очите й блестяха, а цветът им можеше спокойно да съперничи на кралската роба. И в тях гореше страст. Той се усмихна и когато Сюизън отвърна на усмивката му, Майлс усети, че душата му се освобождава от мрачните си опасения.
Погледът му се плъзна към устните й и първата му реакция бе гордост — та нали той бе отговорен за леката им подпухналост. Приближи се до тях и покри цялото й лице и очи с нежни целувки.
— Време е, сладко мое девойче — прошепна той.
Дрезгавото шумолене на гласа му накара сърцето на младата жена да подскочи. След това две силни ръце я вдигнаха и я притиснаха към солидната като стена гръд. Майлс заизкачва без усилие стълбите, допрял с любов уста в слепоочието й. Топлият му дъх, чиято скорост не се промени изобщо въпреки физическото усилие, галеше лицето й. Това бе светът на мечтите, за който бе копняла. Дори и да грешеше, вече нямаше значение. Тук искаше да бъде и, каквито и да бяха последствията, щеше да остане тук.
— Отвори вратата, любима — върна я към действителността гласът му.
Сюизън хвана дръжката и премахна бариерата пред тях. Младият мъж я пусна внимателно на пода на стаята си. Безнадеждно очарована, тя се облегна на него.
Той изпъшка и устните му отново потърсиха нейните. Сюизън изгаряше от желание да открие всички начини, по които той искаше да я притежава, и нямаше търпение да ги овладее до един. Отвръщаше на страстта му, пуснала на воля своята. Ръцете му разхлабиха връзките на горната й дреха и това моментално облекчи напрежението в нея. На свой ред младата жена разкопча ризата му и зарови пръсти в златистата коприна, с която бяха обрасли гърдите му. Под нейната мекота усети здравите му твърди мускули и настойчивото биене на сърцето му. Удоволствието, надминаващо и най-дивите й мечти, се състезаваше за първенство с очакването и желанието.