— Девствена ли си, сладко мое девойче? Това ли те притеснява толкова?
— Да — едва успя да произнесе тя.
— Няма от какво да се страхуваш — прошепна той и по цялото й тяло преминаха тръпки.
С безкрайна нежност започна да целува шията й, а после слезе към рамото. Хвана ръката й, отдалечи я от тялото й и същите любящи, топли устни замилваха нежната плът под мишницата й. Кожата й настръхна. Когато дланта му се приближи към тъмния триъгълник в долната част на корема й, Сюизън помисли, че светът започва съществуванието си отново. А когато докосна бижуто на нейната женственост, тя извика името му. Майлс улови възклицанието й с устните си и със сладострастни думи трескаво й обясни какво щеше да стори, за да я удовлетвори.
Когато се настани между разтворените й крака, Сюизън бе на път да изгуби разсъдъка си. Когато започна да прониква лекичко в нея, тя бе пред лудост. В нетърпението си да задоволи засилващата се страст, тя повдигна бедра, но внезапната болка я отрезви.
— Не толкова бързо — рече дрезгаво младият мъж, като се намести на лакти и се измъкна леко от нея.
— Нещо не е наред.
Гласът й прозвуча приглушено от напиращите сълзи.
— Шшт! — прошепна успокоително в ухото й той. — Всичко е както трябва, кълна се. — Обсипа с целувки сбърченото й чело, носа и устата й, като се движеше бавно. — Още съвсем малко, сладко девойче, и ще бъдеш моя.
Наложил контрол над страстите си, какъвто никога не бе предполагал, че притежава, Майлс се опитваше да не обръща внимание на раздиращото го желание. Целува я и я приласкава, докато тя се успокои отново. Вече бе разбрал, че пред него стои проблем. Не само, защото бе девствена, а и защото девствената й ципа очевидно нямаше да позволи да бъде разкъсана лесно.
Подпря главата си до нейната, обхвана я през кръста и, като стисна здраво челюсти, натисна напред и премина през бариерата на нейната невинност.
Задушен болезнен вик заседна в гърлото на Сюизън и ноктите й се забиха в раменете на Майлс. Сърцето му се сви.
— Прости ми, любов моя — прошепна той, като се бореше с естествената реакция на тялото си да проникне още по-дълбоко в нея.
Потръпна от напрежение. Това момиче чисто и просто бе самият рай. Бе ангел, превърнал един основен животински акт в нещо вълшебно, нещо, което не можеше да бъде забравено. Привикнал с превратностите и странностите на живота, Майлс Кънингам разбра, че никога вече нямаше да бъде същият.
Надигна се на лакти и потърси погледа й. Болезненото изражение, изкривило прекрасното й лице, го прободе като нож в сърцето. Толкова му се искаше да я успокои и да види отново очите й да заблестят от страст. Младият мъж се зае да пробуди отново желанието й. Докато я целуваше, той ту шепнеше извинения, ту обясняваше колко прекрасно било усещането да бъде в нея и как благодарение на нея се чувствал цялостен. Най-накрая Сюизън въздъхна и измърка като доволна котка. Това му подейства като живителен океански ветрец, който поохлади прекалено сгорещените му сетива.
„Какво ли се очаква още от мен“ — питаше се младата жена. Желанието бушуваше в тялото й, съсредоточено най-вече в областта на слабините. Майлс остана неподвижен над нея толкова дълго, че накрая тя реши да го помоли да продължи, за да й даде онова, което бе обещал. Когато той най-после се размърда в нея, нежно и същевременно настойчиво, тя затвори очи.
— Девойче?
Отвори очи и видя напрегнатия му поглед.
— Болката премина, така ли? — попита той.
— О, да, Майлс — отвърна Сюизън, като постави длан на бузата му и го погледна право в очите.
Той се усмихна и се приближи още повече, така че устните им почти се докосваха.
— Тогава дръж се, скъпа моя! Оттук връщане няма — прошепна той и сля устата си с нейната.
И тогава тя се озова в непознат свят на блаженство и удоволствия и се издигна до невъобразими висоти. Майлс се отдръпна бавно и тя реши, че ще излезе напълно. Стисна мускулите на хълбоците си, за да му попречи да го направи. В този момент обаче той натисна надолу и проникна дълбоко, като я изпълни цялата. Последвалият ритъм оказа върху й такова въздействие, че й се прииска да вика от радост.
— О, Боже, сигурно ще умра! — възкликна тя.
— Не, няма, любов моя! — обеща той. — Но се кълна, че скоро ще се озовеш в рая!
— Страхувам се, че вече съм там — отвърна Сюизън, смаяна както от заявлението си, така и от мъжа върху себе си.
Той се засмя, след което поднови целувките и движенията на любовта. Когато тялото й изпита нещо ново и непознато досега, младата жена разбра смисъла на уверената му усмивка.
— Е, кажи сега, девойче — обади се дрезгаво той, като дишаше задъхано.