— Мила света Маргарита — пропя тя. — Майлс, прекалено е хубаво, за да мога да го опиша.
— Да, така е.
След тези думи той ускори движенията си до дяволски бързо темпо. Неспособна да следва повече ритъма му, Сюизън се остави напълно в неговите ръце и, преди да успее да си поеме дъх, получи разтърсващ оргазъм. Той продължи няколко безкрайни, както й се стори, мига и накрая помисли, че ще изгуби съзнание. Единствено гласът на Майлс, който повтаряше неспирно „да, сладко мое девойче“ й помагаше да запази свяст.
Младият мъж изпъшка и сякаш замръзна отгоре й. Мускулите на врата и ръцете му бяха изпънати от напрежение и още нещо, което Сюизън не можеше да определи. В този момент усети, как той се уголемява още в нея. Майлс отметна глава, понесен от собствения си оргазъм.
Мъжът се свлече до нея. Гърдите на младата жена се изпълниха с такава гордост, по-голяма от която не бе изпитвала никога досега. Споменът за радостта, която бе изживяла тази нощ, щеше да я следва през всички предстоящи самотни дни. Почувствала се истинска жена за първи път в живота си, тя попита смело:
— Винаги ли е толкова прекрасно?
Майлс провря ръце под кръста й, обхвана я и се завъртя заедно с нея. Когато погледите им се срещнаха, очите му я погледнаха замислено, но той не отговори.
— Майлс? — настоя тя.
Лицето му се преобрази от развратна усмивка.
— Не — целуна я леко по носа той. — Не винаги е така хубаво.
Младата жена се усмихна доволно.
— Много си топъл.
Майлс се засмя и тя усети как пулсът му се ускори, все така в нея.
— И ставам все по-топъл, много, много по-топъл — промълви той, като я постави отново по гръб, тя беше готова още веднъж за целувките и страстта му.
ГЛАВА СЕДМА
Сюизън сънуваше. Бе отново у дома, в сигурната прегръдка на Шотландия. Бе заобиколена от сигурност, от хилядолетната традиция на планинските земи и от любовта на Майлс.
Според съня й Майлс бе проектирал и построил двор в Роуард касъл. В центъра на градината имаше фонтан. Пространството край него бе застлано със специално докарани от Средиземноморието плочки във всички цветове на дъгата.
Тя самата стоеше на една от многобройните каменни пейки, разположени край оградата. Дрехата й беше от плат с десена на клана Лохиел Камерон. Тя шиеше, а в краката й щъпукаше първото им дете. Косичките му бяха златисти като на баща му, очите — тъмносини като на майка му. Малкият, обявен за най-умното дете, родено някога в Пъруикшир, строеше свой собствен замък от парченца дърво. Леля Ейлис и отец Себастиан седяха край нея, погълнати от любимото си занимание — обсъждане на теологията и нейния ефект върху ранните цивилизации.
Сюизън насочи вниманието си върху скъсания вълнен плат и вдяна здрав бял конец в иглата. След това започна да брои редичките отляво надясно: четири черни, тринайсет червени, шест черни, тринайсет червени… Спря да брои — нещо не беше наред в десена. Сигурна, че проблемът идва от шаблона, тя взе плата и отиде да провери в сандъка, в който съхраняваха Maide dalbh. Щеше да допре плата до оцветените клечки, за да ги сравни, и после щеше да поправи грешката.
Щом се озова в уютната стая, която споделяше с Майлс, Сюизън се приближи до дървения скрин. Повдигна тежкия капак. Гледката я ужаси. Празен! Сандъкът бе празен. Maide dalbh бяха изчезнали!
Сюизън се събуди рязко, сякаш се бе потопила в ледените води на езерото Лох Ейл. Но онова, което видя на слабата утринна светлина, бе по-страшно от съня й.
Върху гърдите й се мъдреше златисторуса глава и правеше онези смущаващи неща, които вече бяха разтърсили сетивата й. Главата на Майлс, леглото на Майлс. Лондон! Значи само бе сънувала!
Майлс надигна глава и усмивката му накара сърцето й да политне към небесата.
— Радвам се, че се събуди, девойче, освен ако… — Спря да говори за момент и плъзна ръка между краката й. — …ако не си сънувала мен.
Младата жена потрепера при тези пророчески думи, тъй като те й се сториха не по-малко искрени от погледа в топлите му кестеняви очи. Ръката му замръзна на място.
— Да не би да те боли, любима? — Смръщи чело и присви устни. — Да не би да съм бил невнимателен? Наистина се старах да бъда нежен.
Искреното му изражение я накара да изпита чувство на вина, но не защото бе легнала с него. Угризенията й се дължаха на факта, че го мамеше. Гузният й мозък обяви война на изпълненото с любов сърце. И то победи.
— Не, Майлс, ти бе повече от нежен. — Бузите й поруменяха. — Объркването ми дойде от това, че се събудих в чуждо легло.
Ослепителната усмивка на младия мъж изпрати тръпки по цялото й тяло. Сюизън изгаряше от желание да го докосне и, неспособна да устои, обхвана лицето му в дланите си. Той изпъшка и се размърда. Когато се намести удобно и устните им почти се докосваха, рече: