— Ти ме накара да го направя. А сега мърдай заедно с мен.
Той продължаваше да стои неподвижно.
— Движи се с мен, Майлс — повтори тя и повдигна хълбоци.
Погледът му я изгаряше, но той не й продума. Вместо това се отдръпна и проникна отново в нея. Ритъмът бе възобновен, резултатът — неизбежен. Неизвестното в случая бе неговата издръжливост… и нейната.
Сюизън за първи път се запозна с безграничните му сила и воля. Той успя да се задържи отново на повърхността, докато тя пак се озова на прага на рая. Когато извика името му в разгара на сладостното мъчение, напрегнатото му изражение се омекоти. Младият мъж се усмихна дяволито и рече:
— След теб, скъпа.
Поразена от дръзките му думи, Сюизън отвори широко очи, но протестът й бе прекратен в мига, в който го чу да казва:
— В противен случай прекратявам, кълна се, че ще го направя.
Заплахата звучеше доста истински. Такова бе обаче и желанието, което разкъсваше слабините й. Тя се отдаде на втория си оргазъм отново с неговото име на уста. Майлс се изпъна отгоре й и напрегнатите му мускули потрепераха, когато я последва.
С доволна въздишка той я намести удобно до себе си и я целуна нежно. Прекъсна проточилото се мълчание с думите:
— Разкажи ми за себе си, за живота си.
Сюизън се обърка. Не искаше да се изправя пред подобен проблем сега… нито пък когато и да било.
— Вече говорихме за правенето на кифлички. — Младият мъж я целуна по носа. — Които приготвяш превъзходно. И за Шотландия. — Целуна я по шията. — Откъдето идваш. — Засмя се лекичко и се отпусна отгоре й. — Боже, жено! Май съм се превърнал в нещо като поет!
Тя завря лице във възглавницата, за да прикрие усмивката си.
— Смееш ли се? — попита с престорено недоволство той.
— Не — излъга тя, обзета от щастие и от стари спомени.
Дланите му се озоваха върху ребрата й.
— Тогава би трябвало да го направиш. Много обичам да те слушам като се смееш.
— Недей — успя да каже тя, но гъделичкането вече бе започнало.
В следващия миг тя се извиваше и стенеше под игривите му ръце.
— Обещаваш ли да се веселиш?
— О, да — рече умолително тя. — Обещавам всичко!
— Хм. — Дланите му замряха. — Това ми допада, но какво да си избера? — Вече съвсем близо до ухото й, той издаде подобен на къткане звук. — Изправен съм пред истинска дилема.
Без да се съобразява със съветите на здравия разум, Сюизън рече:
— Избирай.
— Не знам фамилното ти име — обяви той и леко смръщи вежди. — Единственото, за което говорим, е сестра ми…
— Сюизън Харпър — довърши вместо него тя.
— Но не и сега — продължи младият мъж, без да си дава сметка, разбира се, че всъщност бе отговорила на въпроса му. — Време е да науча нещо и за теб.
Цялото й тяло се напрегна от страх да не би Майлс да прозре какво се крие под дегизировката й, да не би сама да изтърве нещо. Но когато любимият й я прегърна, тя си отдъхна и отвърна:
— Мора… Форбс.
— Мора Форбс. — Той като че ли изпробваше как ще звучи името й в неговата уста. — От Пъруикшир.
— Да — прошепна едва чуто младата жена.
— Разкажи ми за семейството си. Защо напусна Шотландия?
Това бе краят за Сюизън. Изгаряше от желание да му каже истината, тъй като искаше да вярва, че не той бе откраднал съкровищата й и я бе ограбил от истинската справедлива цена, полагаща се за платовете й. Не можеше да промени обаче нищо — той именно си бе присвоил Maide dalbh и макар и да не знаеше защо, не можеше да пренебрегне истината. Нито пък можеше да му се довери.
— Исках да видя как изглежда град, пълен с презрени англичани.
— Какво?
Решила, че не я е чул, тя повтори думите си. Обидният епитет като че ли увеличи дързостта й.
— Тази нощ за втори път чувам тази дума, само че жената, която го произнесе първа, насочи към мен пистолет. — Зарови лице във врата й. — Тя обаче бе грозна, в сравнение с теб.
„Очарователен — помисли си Сюизън. — Очарователен и много самонадеян.“
— Взе ли й оръжието?
Устните му се приближиха към гърдите й.
— Не, побързах да се прибера, да изпратя Уилям да си легне и да дойда право при теб.
Нежни, изкусителни слова, предназначени да я накарат да се отпусне. Благодарна, че смениха темата, младата жена рече:
— За да ти залея лицето с мастило.
И докосна едно миниатюрно петънце на бузата му.
— Но не умишлено.
Ръката му галеше бедрото й.
— Не — съгласи се тя и се протегна отново.
— Сега обаче аз ще направя нещо умишлено — обяви многозначително той и устата му последва дланта.
— Майлс?
Дори тя самата не чу гласа си.