Но все още бе рано за това.
— Беше истински ад. Най-ужасната буря, която съм виждал от зимата на петдесет и пета! — заяви Бригс Маккорд.
Усетил отчаянието в гласа на капитана, Майлс се обърна към него. Заченат от мургав циганин и роден от ирландка, Бригс бе смесица от двете култури. Неистовата ирландска гордост бе единствената му опора, тъй като по природа той бе скитник. На двайсет и девет годишна възраст, той бе най-младият от офицерите на Майлс. Сериозен моряк, луда глава по призвание, Бригс се гордееше със способността си да прави жените щастливи и да осигурява попътен вятър за „Шотландска звезда“.
Но не и днес.
— Ще го поправим, Бригс. Хубавите кораби винаги се възстановяват по-лесно.
— Загубих двама от хората си: Картър и Скоджинс — заяви безизразно капитанът и присви устни.
Дъхът на Майлс секна. Поклати тежко глава.
— Ще съобщя на семействата им и ще се погрижа за тях.
Бригс бе вперил невиждащ поглед в корабните платна и въжета. Лекият ветрец разроши гарвановочерните му коси.
Същият цвят като косата на Мора. Майлс усети приятно затопляне в долната част на корема си.
— Доста хора отидоха в болницата — рече напрегнато Бригс.
— Вината не е твоя — отвърна спокойно Кънингам, като направи усилие да престане да мисли поне за малко за хубавата си любима.
— Не. — Капитанът вдигна поглед към главната мачта. — Не, вината не беше мо… Внимавай къде стъпваш, матрос! — извика към един от екипажа той. После се обърна отново към Кънингам. — Онези от хората ми, които останаха, едва се движат от умора.
— Престани да се самообвиняваш — обади се Майлс. — Ти си най-страхотния моряк, когото съм срещал. Кой друг, освен теб, би успял да доведе „Звезда“ обратно до пристанището. Боже мой, човече, ще огледаш ли кораба? — За да подчертае думите си, той се завъртя и обходи с поглед жалките останки. — Само ти си способен да извършиш подобно нещо, Бригс. Това е самата истина, Бог ми е свидетел.
Капитанът вдигна рамене и размърда зле превързаната си ръка.
— Екипажът ми е безстрашен, а на моя страна е и ирландският ми късмет.
— Но на капитанския мостик стоеше ти. Точно затова и сега „Звездата“ е тук, а не на дъното на Атлантическия океан. — На Майлс му се искаше да разпита Бригс за раната му, но знаеше, че морякът щеше да отмине въпроса. Затова само го потупа по гърба. — Пребори се с една буря и то доста сурова, но ти предстоят и други.
Капитанът се намръщи.
— Това е доста депресираща мисъл и следващия път може да не се отървем толкова леко.
Кънингам се съмняваше в това — Бригс Маккорд бе дълбоко свързан с морето или, както казват поетите, между тях имаше любовна връзка.
— Скромността не ти подхожда — каза осъдително той. — Морето е твоята любовница. Вярно, че ти е изиграла лош номер, но е нужно доста повече от една буря, за да те накара да се установиш на сушата.
Капитанът вдигна светлосините си очи и отговори:
— Наистина съм скромен по сърце, знаеш ли?
— Спести ми това, приятелю — престори се на обиден Кънингам. — Предлагам да се захващаме на работа.
Бригс не се помръдна.
— Изгубихме повече от половината товари.
Напълно безчувствен към загубата, Майлс отвърна:
— Куксън ще се зарадва, като научи. Това означава по-малко работа за него.
Бригс го погледна объркан.
— Защо се усмихна така? Думите ти сякаш не се отнасят за онзи Куксън, когото познаваме.
— Той пострада, докато разтоварвахме „Мечта“-та. Кракът му е счупен.
— Това май е проклятие — първо Куксън, после бурята.
— Струва ми се, че прекарваш прекалено много време в морето. — Тъй като събеседникът му се намръщи, Майлс додаде: — Оли бе надхитрен, не прокълнат. Ти също.
— Предполагам, че се поправя бързо, след като за него се грижат така добре.
Кънингам се изхили.
— От ден на ден положението му се подобрява. Вече се движи с помощта на бастун.
— О, картинката, която си представям, е наистина живописна — възкликна Бригс, вече започваше да прилича на себе си. — Разгоненият стар Куксън тъпче из вестибюла, за да не трябва да се озове под полите на Маки.
— Няма защо да се притесняваш — направи го още преди години.
— Виждал ли си ги? Заедно? — погледна го невярващо Бригс.
Майлс се изкашля и почеса небръснатата си брадичка.
— Да речем, че само съм видял как Маки се измъква призори от стаята му с вид на жена, която е правила нещо значително повече от това да запали огъня.
Бригс изрева — така се смееше — и се хвана за гърдите.
— Проклет да съм! А аз си мислех, че предположенията ми се дължат единствено на моето мръсно подсъзнание.