Щастлив от благоприятния обрат на разговора, Кънингам също се разсмя.
— Малко е да се каже, че подсъзнанието ти е мръсно. Аз сам съм готов да свидетелствам за това.
— Ако не бях толкова уморен, щях да се защитя.
А той наистина изглеждаше уморен, и дори нещо повече. На Майлс отново му се прииска да го попита за ръката и отново се отказа.
— Хората ти имат нужда от почивка. И бас държа, че си озверял за някоя женичка.
За негова голяма изненада, Маккорд го погледна оскърбено.
— Аз все още съм негов капитан.
Майлс се замисли за неприятните задължения, които му предстояха тепърва — трябваше да посети семействата на загиналите моряци. За първи път в живота си реши да прехвърли задачата на своя адвокат. Бригс имаше нужда от подкрепа и Кънингам желаеше да му я осигури.
— Тогава да не напускаме кораба ти, капитан Бригс.
През целия дълъг ден се трудиха и потиха на борда на „Звезда“. Оцелелите стоки бяха разтоварени и пренесени в един от близките складове. Майлс извика строителя на кораби, който подробно огледа всичко — от носа до кърмата. Подобно на предан баща, защитаващ честта на дъщеря си, Бригс следваше човека по петите и оспорваше всяко негово мнение. Изнервен, корабостроителят завърши прегледа си в пълно мълчание и пожела да се срещне с Майлс насаме някой друг ден през същата седмица.
По залез слънце Кънингам и Маккорд застанаха край румпела. Тогава Майлс забеляза окървавеното въже, висящо от корабното кормило и веднага разбра по какъв начин капитанът бе наранил ръката си. Това увеличи десеторно уважението му към Бригс Маккорд.
От другия край на жестоко пострадалата палуба към тях се запъти домакинът с фенер в ръка.
— Ето бордовия дневник, сър — съобщи той.
— Аз ще го взема — посегна към увитата в брезент книга Майлс. — Оли има нужда от още нещо, с което да се занимава.
И той намигна на Бригс. Капитанът се засмя и рече:
— Виждам, че „Мечта“ е готова за тръгване. — И той посочи към закотвения наблизо кораб. — Добавил си още платна.
На „Шотландска мечта“ се гледаше като на личния кораб на Кънингам. Той кимна разсеяно. Притесняваше се да не би Маккорд да продължи да се самообвинява за сполетялото ги нещастие, но не намираше разрешение на проблема.
— Ще се плъзга по водата като Голиат в някоя много използвана уличница — отбеляза тъжно Бригс.
— Да, точно така, но лекарят казва, че е прекалено рано за Оли да тръгва отново по море.
— Какъв е товарът й?
— Предимно бакалски стоки, както и солиден запас ирландски кристали.
Бригс изглеждаше като човек, отчаяно влюбен в съпругата на най-добрия си приятел. Тази аналогия даде на Кънингам и отговора, който търсеше безуспешно до този момент. Без да откъсва поглед от капитана, той заяви с възможно най-делови тон:
— Ставаш неин капитан, докато Оли се оправи.
Маккорд се вкамени.
— Но аз току-що изгубих един от корабите ти.
— Глупости. „Звезда“-та ще плува отново.
— Но „Мечта“ е под твое командване — запротестира Бригс, Майлс обаче знаеше прекрасно, че предложението го бе развълнувало неимоверно.
С възможно най-убедителния си бащински тон, Кънингам рече:
— О, но не и този път.
Бригс като че ли стана малко по-висок отпреди малко, а очите му играеха възбудено, когато попита:
— Суеверие, а? Не искаш да плаваш без Куксън, нали?
Майлс погледна към представителната осанка на „Шотландска мечта“, която бе главният му дом през последните десет години. Нито морето, нито корабът вече го привличаха както преди. Господи, колко уморен бе от морето!
— Не е само това — призна чистосърдечно той.
— Струва ми се, че тук е замесена и жена.
Кънингам не отвърна.
Бригс подсвирна.
— По дяволите, Майлс, не съм предполагал, че ще те видя хванат в мрежите на любовта.
Кънингам не бе сигурен за чувствата си към Мора. В едно обаче бе абсолютно убеден — нямаше намерение да обсъжда тази тема с Бригс Маккорд.
— Момчетата са уморени като кучета, а вече почти притъмня — посочи към небето капитанът. — Хайде да пийнем по нещо и точно ще ми разкажеш за нея.
— Не.
Бригс попита неустрашимо:
— Това „не“ за питието ли се отнасяше, или за разказа?
— Очаквам „Мечта“ да потегли във вторник. Вземи колкото хора са ти нужни от моя екипаж, за да заместиш твоите пострадали.
— О, много добре. Знам кога да си държа езика зад зъбите — възкликна Бригс. — Но ще ми кажеш ли поне как изглежда?
Кънингам се запъти към пасарела.
— Не — отвърна през рамо той.
Все още чуваше изпълнения с разбиране смях на Бригс, когато влезе в каретата си.