Той я обърна с лице към себе си. Тъй като тя продължи да гледа надолу, той повдигна брадичката й. Погледът му бе изпълнен със същата жар, която вече познаваше, а гласът — прекалено убедителен, за да не му обърне внимание.
— Не можеш да се преструваш пред мен. — Приближи се още малко към нея. — Вече не можеш.
Носовете им почти се бяха допрели. От топлината в очите му й се зави свят. В този момент той измести леко встрани глава и се приближи още.
По гръбнака й премина тръпка на очакване. Чувстваше се отмаляла, окрилена. Сърцето биеше силно в гърдите й.
Но това всъщност не бе сърцето й. В следващия миг тя се осъзна. Това бе чаткането на бастун по стълбите! Оли идваше към кухнята! А Майлс бе чисто гол. И я бе прегърнал!
Младата жена се отдръпна от него и рече:
— Това е Оли. Моля ти се, не трябва да те вижда така.
Младият мъж погледна по посока на приближаващите се стъпки и отвърна:
— Оли е светски човек. Гледката няма да го шокира.
— Не може да ни види в това положение! — Беше отчаяна. — Не може! Не е редно!
— Според мен е неизбежно — настоя Майлс, вперил поглед в очите й. — Панталоните ми са горе.
Почукването на дърво в дърво ставаше все по-силно, но той дори не опита да се прикрие. Мислите препускаха в главата на Сюизън. Пералното помещение, имаше дрехи в пералното помещение!
— Ще ти донеса панталона! — възкликна тя и се заизвива в ръцете му.
— А ако реша да не ги слагам? — изрече провлачено той, подпрян небрежно на масата.
— Кажи, че ще го направиш — започна да го умолява тя, като се оттегляше заднишком.
— Той ще разбере рано или късно — заяви Майлс и разсъждението й му се стори доста логично.
— Но ти си гол!
Нима наистина не можеше да разбере?
Младият мъж се погледна и се изхили.
— И очевидно доста възбуден.
— О! — възкликна смаяна Сюизън, внезапно ситуацията разбуди гнева й. — Настоявам да се облечеш!
Не се изненада от величественото повдигане на едната му вежда, но вниманието й бе отвлечено от бавното приближаване на Куксън.
— И какво? — попита отривисто Майлс. — Какво ще направиш, ако откажа?
Тя се спусна към пералното отделение и грабна първия чифт панталони, който попадна пред погледа й. Притисна ги към гърдите си и се приближи до него.
— Искай каквото щеш, но не мога да понеса мисълта да го оставя да те завари…
— Гол? — довърши изречението й той с възможно най-невинен глас.
— Да, гол — изсъска младата жена и му подхвърли панталона.
Той се усмихна и започна бавно да оправя крачолите. Когато мушна единия си крак, внезапно спря.
— Чувствам се много по-удобно без тях. Наистина, така е.
— Развратник такъв! — процеди през зъби тя. — Нещастен, жалък…
Спря насред думите си. Тракането бе престанало — Оли бе достигнал покрития с килим вестибюл. Очите й се разшириха и яростта й пламна. Стисна юмруци и заяви:
— Облечи се!
— В замяна на…? — отвърна провлачено той, макар очите му да светеха игриво.
Сюизън хвърли поглед през рамо, но, слава Богу, коридорът бе все още празен. Обърна се към младия мъж, все още с един гол крак, и каза:
— Каквото искаш.
Думите излязоха с усилие от устата й.
— Никакви измъквания повече от леглото, без да ме събудиш?
Стисна ръце и погледна отново през рамо.
— Чие легло?
— Което и да е. Отсега нататък ще спиш с мен.
Оли можеше да се появи всеки момент на вратата. Младата жена си пое дълбоко въздух и отвърна:
— Съгласна.
Майлс се ухили така широко, че усмивката му освети нощта. После напъха крака си в другия крачол подобно на ръка, плъзнала се в любимата си ръкавица.
Сюизън се обърна към печката и му наля чаша чай. Знаеше, че вече няма измъкване и отсега нататък ще трябва да споделя леглото му.
— Нима толкова скоро вече имаш задни мисли по повод на нашето споразумение?
Тонът му бе меден.
Идеше й да го убие. При нарастващия й гняв слабото й женско сърце вече нямаше думата. Внезапно ръцете й се укротиха и бурните й емоции приеха по-спокойни измерения. Сантименталните й мисли бяха заменени до една от надеждата за сладко, вдъхновяващо отмъщение.
Усмихна се и вдигна чашата. Нека този измамник си мисли, че победата е негова. Оставаше да спаси още няколко от десените и по времето, когато трябваше да пристигне чичо й Робърт, тя, заедно с Нели и десените, щеше да си е заминала. Далеч от вонящия Лондон… и от опасните прегръдки на Майлс. Това бе желанието й и така щеше да стане.
Когато постави чая пред него, той я сграбчи за китката.
— Тази нощ — прошепна той и приближи устни до дланта й, — аз ще избера леглото си.
Ръката й настръхна.
— Пусни ме!
За нейна изненада той се подчини, но следващите му думи бяха по-шокиращи дори от реакцията му.