— По-нататък през тази седмица ще излезем да пазаруваме заедно. Представям си те в нещо… — Спря да говори и в очите му заиграха немирни светлинки. — … нещо по мой избор.
Като поразена от гръм, Сюизън го съзерцаваше безмълвно. Когато възвърна дар слово, Оли влезе в кухнята. Погледът му бе изпълнен с разбиране.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Всяка друга жена би започнала да се киска като някоя стара мома при перспективата Майлс да я съпроводи до модната къща на мадам Льоблан, но не и Сюизън. По време на пътуването им дотам тя бе неспособна да мисли за друго, освен за първия път, когато бе зърнала витрината на салона й. Кога бе това? Преди малко повече от два месеца. Прекалено отдавна.
Ами ако Майлс познаеше Нели? А ако Нели го предизвикаше? Не, Нели щеше да прояви благоразумие, не беше вчерашна. От своя страна Сюизън бе на мнение, че това определение подхожда чудесно и за самата нея.
Когато пристигнаха в салона, тя застана пред витрината със смесени чувства, макар вече да знаеше от прислужницата си какво може да очаква. Вместо топчетата фалшифицирано роуардско платно, сега бяха изложили различни дантели от Мехелен, Ирландия и Испания. Надяваше се, че роуардският плат е толкова популярен и затова е бил изкупен. С изключение на едно топче. Възнамеряваше, с помощта на Нели, да изобличи Майлс Кънингам и шивачката. Какво ли щеше да каже той, когато хвърли в лицето му истината? Вероятно щеше да отвърне, че Оли е нанесъл неверни числа в счетоводните книги.
— Влизаме ли? — попита Майлс.
Младата жена се обърна и отново бе поразена от красотата му. Нежните кафяви очи играеха на ярката дневна светлина в очакване и, както й се стори, с възхищение. Най-вече й направи впечатление безгрижният начин, по който й се усмихна и небрежната грация, с която й помогна да слезе от каретата. И, сякаш се бе упражнил поне хиляда пъти, пое ръката й и я пъхна в сгъвката на лакътя си.
Куражът й бе подложен на изпитание от подобен чар и внезапно започна да се моли виновникът за всичко да не е той, а Оли.
— И какъв, миледи, — промълви лениво той, като наклони глава към нея, — е любимият ви цвят?
Младата жена обърна глава на една страна и когато погледите им се срещнаха, бе готова да се откаже. На устните й се оформиха две отдавна забравени думи. Като дете не можеше да казва правилно любимия си цвят „кралско синьо“. Най-добрите й опити не стигаха по-далеч от „каско сиьо“.
Сантименталният спомен за общия й живот с Майлс я изпълни със съжаление. Вместо да позволи миналото приятелство да разруши плановете й, тя се усмихна предизвикателно и отвърна:
— Няма да ти кажа. Сам трябва да откриеш.
Той огледа внимателно лицето й и рече:
— Хм! Нетърпеливата ти физиономия ми говори нещо. Опитът ми обаче казва друго. Мисля, че тайничко харесваш червеното, но няма да избереш него. — Спря и със свободната си ръка хвана дръжката на вратата. — Не, Мора Форбс, не си чак толкова дръзка, за да избереш червеното. Струва ми се, че ще вземеш синьо, което да подхожда на очите ти или тъмнозелено, за да подчертава косата ти.
Изкусителният му тон я накара да изтръпне. Бузите й порозовяха, когато ръката му се плъзна към долната част на кръста й. Огледа се, като вътрешно се презираше за слабостта си, а него мразеше, задето я бе измамил така жестоко.
— Ето, виждаш ли — заяви уверено той, като й направи път да мине през вратата. — Отново познах.
— Нима никога не грешиш — попита с отбранителен тон тя, — в игричките си на отгатване?
— Никога. — Погледът му бе топъл, тонът — нежен. — И както ще откриеш скоро, със сигурност абсолютно никога не греша, когато става дума за теб. Двамата с теб си подхождаме чудесно.
Отново я обзеха съжаление и съмнение. Той изглеждаше толкова искрен, но вече знаеше добре какъв мошеник е в действителност.
— Bienvenu, мистър Кънингам — приветства ги мадам Льоблан.
На Сюизън тя се стори само бледа имитация на имитацията, която й бе направила Нели.
Майлс свали с кавалерски жест шапката си.
— Мадам Льоблан, истинско удоволствие е да ви видя отново. Позволете ми да ви представя мисис Форбс.
Тя отвърна на френски, очевидно отговорът й бе предназначен само за ушите на младия мъж.
— О, тя е много красива, но тъй като е с вас… това обяснява всичко.
Той потрепна.
— Настоявам да говорите на английски.
— Но разбира се. Вашите предпочитания са и наши предпочитания.
Загадъчните й думи смутиха Сюизън. Всеки, който притежаваше поне капчица разум, щеше да я вземе за платена метреса на Майлс. Но тя не беше уличница! Бе просто една слаба жена, поддала се на неоспоримия му чар.