— Мора?
Вдигна поглед към него. В този момент с крайчето на окото си забеляза Нели и изненадата, изписала се на лицето й, точно преди да се скрие зад завесата на съседната врата.
— Какво има? — попита я младият мъж и я придърпа по-близо до себе си.
Загрижеността му я изнервяше. Тя поклати глава.
— Нищо.
— Бихте ли ме последвали, ако обичате? — обади се мадам.
Минаха през стъклената врата, боядисана в лешниковокафяв цвят и се озоваха в малък хол. Тапицираните с тъмна кожа столове, големият диван и малката масичка с принадлежности за пушене говореха, че това е кътче, определено предимно за мъжко присъствие. Огледалната стена на неголямото помещение създаваше впечатление за по-голям обем, а няколкото месингови лампи компенсираха липсата на прозорци, това създаваше по-интимна обстановка и подчертаваше допълнително предназначението на стаята.
Собственичката на салона плесна с ръце и поръча на незабавно появилата се прислужница да донесе чай за Сюизън и бренди за Майлс. Той се отказа от алкохола и пожела чай и за себе си.
Докато гледаше как мадам говори язвително на слугинята, младата жена се запита как ли се чувстваше Нели сред тази обстановка. Тя не се бе оплаквала нито от новата си работа, нито от мадам Льоблан, която се държеше като истински тиранин.
През младостта си французойката вероятно е била определяна като миньонче, но годините се бяха оказали безмилостни към дребната й структура. Бе вдигнала с един единствен гребен от слонова кост боядисаните си коси. Подобният на патладжан нос и малките черни очички отвличаха вниманието от най-изумителното в нея — кожата й. Блестяща и гладка като порцелан, тя изглеждаше почти прозрачна.
Докато домакинята им събираше каталози с модели, Сюизън хвърли поглед към Майлс, който разглеждаше съсредоточено окачената на стената ловна сцена. Колко ли жени бяха пробвали различни тоалети и парадирали с тях и пред колко ли мъже? Почувства обида при тази мисъл.
— Харесва ли ти? — попита тя.
Въпросът й изглежда го изненада.
— Не се възхищавах от художника, а от животните. — Изкашля се, преди да добави: — Знам малко за дивите животни.
Сюизън огледа на свой ред картината.
— Малкото червено животинче е лисица.
Въпреки старанието си, младият мъж не можа да потисне смеха си.
— Тази сутрин си доста дръзка.
И защо да не бъде? Днес щеше да го изобличи що за измамник е.
— И услужлива? — попита смело тя.
Той преметна ръка през рамената й и рече:
— Точно така, но се питам каква е причината. Да не би езикът ти да е толкова находчив в резултат на нещо, което съм сторил аз или ние двамата?
Сластният му поглед я смути. Забележката, припомняща за часовете, в които се бяха любили, й подейства опустошително. Тъй като той се приведе още по-близо към нея, тя се отдръпна с думите:
— Не трябва да ме целуваш… не тук.
— Тук ли тогава? — докосна с пръст челото й Майлс. — Или тук? — Сега пръстът му бе на бузата й.
Сърцето й се разтупка в гърдите й.
— Не. Никъде.
— Може изобщо да не съм възнамерявал да те целувам — промълви той.
— Но възнамеряваше — прошепна младата жена, която внезапно почувства, че се възбужда. — Сигурна съм!
— Нима мислиш, че ме познаваш толкова добре?
В подобни мигове забравяше за дългата им раздяла.
— Да, и то по-добре, отколкото предполагаш.
Той я изгледа замислено.
— Защо ли ти вярвам? Дали защото току-що се изказа с типичния шотландски акцент? Знаеш ли, от време на време го оставяш да се изплъзне от устата ти. Когато си ядосана или мислиш, че никой не те слуша. Приятно ми е, че си достатъчно спокойна с мен, за да бъдеш самата себе си. Така се и надявах да стане.
Сюизън преглътна с усилие. Чувстваше се съвсем чужда и сякаш не приличаше на себе си.
— Бих предпочела да говорим за нещо друго.
— За лисици ли?
Устните му се извиха в ъгълчетата си.
— Не, лисиците винаги ги хващат.
— А теб ще те хванат ли, малка заядливке?
Тя откъсна погледа си от него и погледна към мадам. Французойката подреждаше рисунките на избраните от нея модели. Можеше ли да чуе разговора им?
Сякаш прочел мислите й, Майлс каза:
— Предпочитам да чуя отговора ти сега, докато наоколо няма никой.
Младата жена не му обърна внимание.
— И какъв е отговорът ти?
— А ако откажа?
Той вдигна рамене.
— Все още е сутрин, а аз съм търпелив човек.
Ако не престанеше да й поставя уловки, Сюизън нямаше да успее да доведе плана си до успешен край.
— Но аз трябва да се връщам скоро. Куксън ще има нужда от…
— Днес не искам нищо от теб. Обявих деня за почивен — заяви великодушно Майлс. — А аз ще бъда твоят лондонски гид.