— Но аз вече видях всичко от Лондон.
— Кога? — Мускулите на цялото му тяло се стегнаха. — И с кого?
— Моля те! — изсъска младата жена, дочула шумоленето на полите на мадам Льоблан. Сърцето й обаче подскочи при мисълта, че той може би я ревнуваше.
Чаят бе сервиран под бдителния поглед на собственичката.
— Ще поговорим отново по този въпрос, можеш да бъдеш сигурна.
Тонът му беше измамно любезен.
Сюизън разгледа десетина модела. Пред погледите им се разкри истинска изложба от всевъзможни платове, но липсваха тези, които търсеше. Едва когато Майлс поръча и третия тоалет, тя си даде сметка, че намерението му бе да й купи цял нов гардероб.
Мадам им показа розов атлаз.
— Цветовете подвеждат и е трудно да се прецени кое е най-подходящо — заяви тя, като оглеждаше подозрително косата на младата жена.
Сюизън мразеше розовото и с основание — то не подхождаше изобщо на червената й коса. Освен това мразеше да я обсъждат като овца преди стригане.
— Синята коприна — отсъди най-накрая Майлс. — И нещо пастелно, на малки цветчета.
Мадам кимна царствено.
— Имам нещо подобно и сигурно ще ви бъде приятно да научите, че е от Страдклайд.
Младият мъж очевидно бе впечатлен. Сюизън се опитваше да не издава напрежението си — моментът бе дошъл.
Госпожа Льоблан се извини и след малко се върна с топче плат. Сюизън успя да разпознае дори от другия край на стаята памучната батиста, боядисана в светлозелено и избродирана с деликатни розички. Нели бе избрала цвета, Флора Макайвър бе изтъкала платното, Сюизън бе изрисувала цветчетата, а дъщеричката на Нели, Сорча, бе изпълнила бродерията.
Младата жена с усилие се пребори със силния импулс да изкрещи истината. Майлс Кънингам бе предал шотландските кланове, като бе откраднал Maide dalbh, но с фалшифицирането на роуардските платове бе измамил хората, които я бяха приели и се бяха грижили за нея, докато той бе прекалено зает със собствените си работи. Тази нощ щеше да изнесе останалите десени, а щеше да го изобличи още сега.
Протегна ръце и пое топчето. Извъртя го така, че да може да огледа дървената пръчка, на която бе навит платът. Точно както бе предрекла Нели, тук откри доказателството, което търсеше. Върху дървената плоскост бяха изобразени пет стрели, свързани с лента — герба на рода Лохиел Камерон. Емблемата се повтаряше повече от десет пъти по цялата дължина на пръчката и това се отнасяше за всяко топче плат, изтъкано в Роуард.
Вече предвкусваше сладостта на победата. Погледна първо към Майлс, а след това и към французойката, и заяви:
— Това не е страдклайдски плат. Това е творение на становете на Роуард касъл.
Мадам зяпна. Младият мъж се усмихна тъжно и потупа Сюизън по ръката.
— Не, сладката ми, от Страдклайд е — обясни търпеливо той. — Платовете на Сюизън съвсем не са толкова качествени.
Обидена от извинителния му тон, тя го изгледа смразяващо.
— О?
Стана и обхвана топчето от двете страни с длани. Започна да върти китки и да развива плата. Пръчката в средата изскочи и се удари в отсрещната стена. Сюизън прекоси помещението и отиде да я вдигне.
Вирна високо глава. Триумфът бушуваше във вените й, когато се приближи до Майлс и му подаде пръчката.
— Виж сам. Това е запазената марка на лейди Сюизън.
Този път вече смръщил вежди, той я пое и я огледа внимателно. Устните му се изпънаха в тясна линия, а кафявите му очи се изпълниха с леден гняв.
— Що за номер е това?
Мадам изглеждаше истински шокирана.
— Мосьо, нямам представа.
Младият мъж се обърна към Сюизън.
— Откога Сюизън използва тази запазена марка?
Сега беше неин ред да се учуди.
— Това бе знакът на майка й, стрелите от герба на Лохиел Камерон.
— Шотландски клан? — Очите на госпожа Льоблан се разшириха, а от френския й акцент не остана и следа. — Не знаех нищо за това, мосьо. Моля да ми повярвате.
— Сигурен съм, че нямаш нищо общо с тази работа — отвърна разсеяно той.
Майлс като че ровеше из паметта си. Но как бе възможно да е забравил? Сюизън се усъмни за момент. Можеше ли друг някой да е отговорен за измамата? Да не би Куксън? Веднага се упрекна за слабостта си. Бе се поддала на чара на Майлс Кънингам и като поразена от любов глупачка бе готова да вярва само най-хубавото за него.
Младият мъж продължаваше да опипва емблемите с все още изранените си от тежката работа на борда на „Шотландска звезда“ ръце. А след това очите му потърсиха погледа на Сюизън. Изражението му бе изпълнено с решимост.
— Сигурна ли си, Мора?