Сюизън се трогна от отчаянието в гласа й.
— Аз също съм объркана.
— Никога преди не съм служила на такъв тиранин, нито пък съм живяла в град, който вони като сметище. — Спря и въздъхна тежко. А след това тонът й се поуспокои. — Моята господарка в повечето случаи е нежна и обична.
Младата жена я прегърна буйно.
Когато след малко се отдръпна, Нели изпитваше дълбоко разкаяние.
— Простете ми, лейди Сюизън, но работата тук направи езика ми хаплив. Би трябвало по-често да мисля за вас и положението, в което се намирате.
— Не, не би трябвало — отвърна младата жена, отново се чувстваше добре. — И вече можеш да напуснеш тази работа.
Прислужницата се усмихна.
— Да, мога. Чух ви, като си говорехте — завъртя очи тя. — Наречете ме глупачка, но според мен той е невинен.
Сюизън нямаше желание да обсъжда противоречивите си чувства към Майлс Кънингам.
— Възможно е. Но никой повече няма да ни измами. Аз сама ще се заема с продажбата на платовете, а Майлс Кънингам може да върви по дяволите.
— Започнали сте да милеете за тоз вагабонтин.
— Не чак толкова — излъга младата жена. — А и си тръгваме само след ня…
— Шт! — прошепна Нели и хвърли поглед към вратата. — Покрийте изсмуканото или утре цял Лондон ще знае за него. Ей за туй живеят тез презрени англичани — заради клюките.
Сюизън побърза да прикрие следата с длан.
Появи се мадам с преметната през ръка богата дантелена бяла рокля. Нели се поклони и посегна към дрехата.
— Погрижи се да направиш подходящи панделки, но гледай това да не ти отнеме целия ден. — После обърна изпълнената си с презрение физиономия към Сюизън и добави: — Сигурна съм, че знаете — мосьо Кънингам не обича да го карат да чака.
— Да, мадам — отвърна покорно Нели.
Как ли съумяваше да сдържа езика си? Бе станала свидетелка на това, че платовете им се продаваха под фалшиво име и се подчиняваше на строгите заповеди на мадам. Очевидно продължаваше да играе ролята си.
Разстроена и разгневена, задето Нели трябваше да търпи подобно грубо отношение, Сюизън рече:
— Това ще бъде всичко, мадам. Момичето е много способно.
Госпожа Льоблан се изнесе, съпроводена от високомерното шумолене на копринената си рокля. Когато слугинята направи неприличен жест с ръка, Сюизън трябваше да внимава, за да не се изсмее прекалено силно.
— Старата вещица заслужава горещ ръжен в задника. И аз с радост ще дам и последното пени, коет’ ми е платила, за да го сторя, но ще трябва да чакам на опашка. Има други, изгарящи от желание да го направят и те работят тук преди мен.
— Не е нужно да идваш повече.
Прислужницата се усмихна.
— Благодаря, миледи. Шотландия ми липсва все повече и повече. Нищо чудно, че презрените англичани хвърлят непрекъснато око към нашата прекрасна земя. Превърнали са собствената си страна във воняща дупка. Но, стига за т’ва. Довършете онуй, дето започнахте да казвате, преди да ви прекъснат така грубо.
— Помогни ми да облека роклята, докато говорим.
Сюизън се наведе и протегна нагоре ръце.
— Внимателно, да не си разрошите косите. — Нели промуши дрехата през главата на господарката си и закопча копчетата. — А сега ми кажете.
— Трябва да измъкнем останалите десени колкото се може по-скоро.
Нели се взря в огледалото и погледите им, по-скоро техните отражения, се срещнаха.
— Не съм и възнамерявала да стоя тук до Нова година.
— Чичо Раби идва на гости на Майлс.
— Мила света Маргарита! — Ръцете на прислужницата замръзнаха във въздуха. — Някой му е казал и пристига да ни отведе. Само да открия мръсния предател, който му е казал…
— Никой не знаеше, освен хората в Абърдийн.
Лицето на Нели почервеня от гняв.
— Бас държа, че Дъндас и онези негодници, които нарича войници, са раздрънкали пред половин Абърдийн. Той никога не е успявал да ги държи под свой контрол. — Започна да надипля полите на дрехата. — Чудесен ескорт се оказаха. Радвам се, че не ги доведохте до Лондон. Макар да не бе честно да заплашвате Дъндас, че ще го уволните, ако не изпълни нареждането ви.
Сюизън отново почувства вина. Бе се държала сурово с Дъндас, но той не й бе оставил никакъв друг избор. Престори се, че оглежда роклята, но всъщност всичките й сетива бяха настроени към Нели. Най-накрая рече, с надеждата да я поуспокои.
— А как ти се струва подобна гледка: нашите шотландци да маршируват из Купър’с гардън или по Флийт стрийт. Ами да, те сигурно щяха да щурмуват Уестминстърското абатство и да измъкнат короната изпод носа на крал Джордж.