— И да я върнат в Сконското абатство, където й е мястото — допълни Нели.
Младата жена погледна внимателно прислужницата си и реши, че е по-разумно да смени темата на разговор.
— Роклята е хубава, но няма да я взема.
И тя докосна белега от изсмуканото, който се виждаше без проблеми, тъй като дрехата бе с дълбоко изрязано деколте.
Нели обаче не можеше да бъде отклонена така лесно.
— Ако чичо ви не пристига, за да ни отведе у дома, защо тогава изобщо идва според вас?
— Вероятно само ще се отбие, преди да отиде на почивка във Франция. Лятото е почти към края си, както знаеш.
— Знам го по-добре от всеки друг — измърмори слугинята.
— Есента обаче няма да прекараме в Лондон.
Нели се изсмя, загледана в някакъв детайл на роклята. Гневът й бе преминал.
— Да, хубава дрешка, и от най-хубавото платно, което някога е правила вдовицата Маккормик. Той ще се ядоса ли, ако откажете да я носите?
— Вероятно, но не ми пука.
— Помислите за туй от таз гледна точка — започна слугинята и очите й проблеснаха. — Ще олекотите малко портфейла на онзи чакал, тъй като мадам не е имала нито една великодушна мисъл от времето, когато Христос е бил дете. И — проточи Нели, — ще откупи обратно нашия плат. Така му се и пада, не мислите ли, като се има предвид начина, по който ни изигра? Освен ако не мислите, че е невинен.
Сюизън се опита да забрави шокираното му изражение и отвърна:
— Разбира се, че е виновен.
Очите на прислужницата се присвиха.
— Тогаз защо да не си отмъстим?
Това предложение й се стори привлекателно. Какъв по-добър начин да държи под контрол емоциите си, когато има вземане даване с Майлс, от това да знае, че последната дума ще каже тя?
— Мога да се попресторя мъничко, струва ми се.
— Разбира се, че можете.
Усмивката на Сюизън бе ослепителна.
— Благодаря, Нели.
— Няма защо. Сама щяхте да се сетите за т’ва.
Слугинята отстъпи няколко крачки и огледа господарката си от глава до пети. След това измъкна една ножица от джоба на престилката си и скъси жълтата лента, висяща от фльонгата, прикрепена непосредствено под гърдите на младата жена. От друг джоб измъкна четка.
— Седнете тук.
И тя кимна към табуретката.
Измъкна фибите от косите й, разреса ги и пусна дългата им черна маса върху белязаното рамо на Сюизън, като по този начин скри изсмуканото място. След това завърза лентата във формата на безупречна панделка около косите й.
— Трябваше да застрелям Майлс онази нощ, докато имах възможност — заяви Нели, докато превръщаше един дълъг кичур в къдрица.
— Ти ли си била? — възкликна младата жена. — Ти ли си го нарекла „презрян англичанин“?
— Нямаше време да го нарека всичко, което заслужава. Стойте мирно — смъмри я прислужницата, макар очите й да искряха от едва сдържан смях и гордост. — И щях да го фрасна хубавичко, ако оназ’ вечер носех някой от десените. Хубаво оръжие са те.
— Но той каза, че си имала пистолет!
Нели я погледна замислено.
— Нямаше да го застрелям. Прекалено мръсно е.
— Радвам се да го чуя. Ако носеше някой от десените, сега най-вероятно вече щяхме да гнием в затвора.
— На това бунище, наречено град, човек може да си изгние където и да отиде. Не е нужно да го тикнат в зандана. — Огледа изпитателно Сюизън. — Изглеждате прекрасно.
Младата жена се погледна в огледалото. Видът й бе променен, както можеше да се очаква, но чак пък прекрасно? Не бе сигурна.
— Не се превземайте — смъмри я Нели. — Вий сте си красавица, независимо дали с черна или червена коса. И мисля, че накарахме сър Гризач да чака достатъчно.
— Сър Гризач ли?
— Подхожда му — изви като дъги веждите си прислужницата. — Да дойда ли тази нощ?
— Да, и наеми карета. Ще трябва да вземеш всичките. Нямаме време за губене.
— Няма да мога да се справя с карета. По-скоро бих се доверила на самия Къмбърланд да ме вози из Лондон.
— Тогава каруца. Ще се оправиш ли с каруца?
Нели я погледна оскърбена.
— Разбира се, миледи.
— В такъв случай всичко е наред. До девет часа. — Младата жена се запъти към закрития със завеса вход. — Нели…
— Да, миледи, какво има?
Сюизън се обърна.
— Не искам деца от… — Гласът й я предаде. — От Майлс. Не мога да рискувам да имам дете като Ейлис, дори заради Maide dalbh.
— Правенето на деца изисква време — заразсъждава слугинята. — А ние си тръгваме прекалено скоро, за да има подобна опасност.
— Сигурна ли си?
Нели се усмихна развратно.
— Моят Ян, мир на праха му, трябваше да се труди месеци, преди да зачена малката Сорча.