Сюизън все още не бе убедена.
— Но…
— Не се тревожете — прекъсна я слугинята. — Все още не е сторена никаква беда, а ако използвате женските си хитрости, ще може да го имате когато пожелаете.
Нели имаше право — Сюизън не използваше главата си. Увлечена от идеята да изиграе Майлс Кънингам и окуражена от факта, че скоро си тръгва от Лондон, тя рече:
— Чакай ме край задния вход тази вечер, не при прозорчето на мазето.
Прислужницата видимо бе впечатлена.
— Това се казва умение, миледи. Първо трябва да се пофлиртува малко с един мъж, докато помисли, че те е спечелил. Заложете на чара си, миледи, и ще го повалите в краката си. А когато си заминем, негодникът ще се чуди откъде му е дошло на главата т’ва зло. И ще му послужи за урок.
Майлс се чудеше какво я бе задържало толкова дълго. Дали не бе все още разстроена заради плата? За Бога, щеше да накара Робърт Харпър да плати за стореното. Трябваше да предупреди Сюизън и да постави под наблюдение чичо й. И ако проклетникът се опиташе да изиграе отново подобен номер, щеше да го остави да продава платове като амбулантен търговец, вместо да му помага да заеме онзи пост в Министерството на финансите. Можеше да се оправи с Робърт. Нима Мора не знаеше това? Възможно бе тя самата да е тъкала въпросното топче плат и гордостта бе разпалила още повече гнева й. Е, щеше да прекара деня заедно с нея и това може би щеше да пооправи настроението й. Другите жени в живота му неизменно бяха отговаряли благосклонно на подобно внимание.
В този момент младата жена се появи на вратата. Синият цвят може и да й приличаше най-много, като се имат предвид очите й, но с този бял къдрав тоалет приличаше на пролетно цвете. Кожата й блестеше, а елегантният начин, по който косите бяха подредени по раменете й, го накара да се усмихне неволно. Тя също се усмихваше, дръзко и самоуверено. А и защо да не бъде доволна от себе си? Бе разкрила маневрите на Робърт Харпър във връзка с платното на Сюизън. Сюизън. Как щеше да реагира, когато научи истината за чичо си? На Майлс никак не му се искаше да я натъжава. Надяваше се само, че ще приеме неговата утеха и подкрепа.
— Не ти ли харесва? — попита младата жена.
— Спри там и се обърни — помоли Майлс, като се наклони напред и започна да почуква по пода с пръчката от топчето плат.
Тя се завъртя, по същия начин, както бе постъпила в нощта на посещението на Ейнсбъри. Споменът породи изпълнени с желание мисли. Младият мъж се ухили широко, когато тя направи дълбок реверанс и тръгна към него.
— Не ми отговорихте, милорд.
Шеговитият й тон го развесели. Ако продължаваше да го предизвиква, щеше да забрави плановете си и да й даде възможност да се наслади на дълга, сладострастна гледка към тавана на спалнята му. Твърдо решен да се възползва от доброто й настроение, той се опита да потуши копнежите си.
— И роклята ми харесва.
Стана и подаде ръка. Тя пое дланта му.
— С огромно облекчение чувам тези думи — измърка Сюизън, докато излизаха от стаята. — И къде ще ме водиш сега?
Ето че пак започваше и този път младият мъж не се сдържа.
— В леглото, ако не престанеш да ме предизвикваш.
— О!
Бузите й поруменяха и тя обходи с поглед помещението. Решил, че е сложил край на престорената й свенливост, Майлс каза:
— Ще отидем ли да пожелаем приятен ден на госпожа Льоблан?
— Ако настояваш.
— А ако не настоявам?
Въпросът му я изненада. Беше му любопитно да разбере какво мисли. От всички жени, които познаваше, шотландското момиче бе най-сложната като личност, най-непредвидимата.
— Тогава просто няма да й пожелаем приятен ден, Майлс — отвърна приветливо тя.
Напълно объркан, младият мъж я поведе към каретата. Когато се настаниха, заяви:
— Тъй като вече си се нагледала до насита на Лондон в нечия друга компания, предлагам да се разходим извън града. Казаха ми, че Джон Стемънс се сдобил с част от арабските жребци на Дарли. Искаш ли да отидем да ги видим?
— Ако става дума за коне — да. Ако говориш за лисици — тогава не.
Някакъв минувач подсвирна силно и тя се обърна по посока на звука. Немирникът я целуна по бузата, след което се поклони дълбоко. За първи път в живота си Майлс изпита острото жегване на ревността. Това усещане не му допадна, изобщо не му допадна.
— Кажи на приятеля си, че няма да го придружаваш повече при разходките му.
— Приятеля ми ли?
— Да — изръмжа младият мъж. — Онзи, с когото си излизала.
Очите й блеснаха и той едва се удържа да не я нацелува.
— Непременно, милорд — отговори покорно Сюизън. — Сигурна съм, че приятелят ми ще разбере.
Младият мъж изпита облекчение при тези думи, но нещо в тона й предизвикваше подозрения.