— Да не би да ме залъгваш?
За момент тя приличаше на прекрасно дете, научило нещо забранено.
— Moi? — възкликна тя, като постави длан пред сърцето си и замига учудено.
Майлс избухна в смях. Обхванат от нетърпение да се озове насаме с нея на някой пуст път, той опъна юздите и поведе конете към покрайнините на Лондон.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Вестибюлът бе тъмен, като се изключи ивицата светлина, която се процеждаше изпод вратата на кабинета. От мястото си Сюизън чуваше гласовете на Майлс и Оли, но не можеше да различи думите им. Имаше нужда от всичките си сила и находчивост, ако желаеше двете с Нели да завършат успешно тазвечерната си акция.
Ами ако се проваляха? А ако Уилям се прибереше по-рано? А какво щеше да стане, ако Майлс или Оли откриеха Нели? Младата жена си пое дълбоко въздух, опитвайки се да не мисли за подобни мрачни перспективи. Непременно трябваше да си възвърнат останалите липсващи матрици за десените, колкото и рисковано да беше това.
Спря на прага на кабинета, изумена от сцената, която й се стори болезнено позната. Оли Куксън, поставил счетоводната книга в скута си, слушаше внимателно инструкциите на разположилия се в съседния стол Майлс. Сюизън се настрои за момент сантиментално от естествения ход на събитията, в резултат на който баща й бе наследен от Кънингам, все така подпомаган от Куксън.
— Мислиш ли, че е твое задължение — казваше точно в този миг Оли, — да възвръщаш на Сюизън загубите, причинени от измамните печалби на Робърт?
Младата жена разбра, че най-ужасните й страхове щяха да се окажат истина. Нима чичо й Робърт действително стоеше зад тази измама?
— Разбира се, че е мое задължение — изръмжа Майлс. — Трябваше да го държа под око по-отблизо, но, Боже мой, не съм и предполагал, че ще стигне до там да мами Сюизън.
— Все още мисля, че не е твое задължение.
Младият мъж се изхили.
— Не съм изненадан, след като ти забрави твоето задължение преди години.
Оли изсумтя присмехулно.
— Е, ако възнамеряваш отсега нататък да поемеш и задълженията на Сюизън, то, хм, моите задължения ще се променят съвсем. Няма да успееш да се справиш едновременно и с нейния, и с твоя бизнес.
Майлс се изкашля.
— Размислил съм и по този въпрос. И съм взел важни решения, които ще променят всичко.
Младата жена се стараеше да запази хладнокръвие. Майлс не можеше да се готви да поеме ролята на Робърт. Ако някой ден се появеше отново в Шотландия… Тази мисъл бе прекалено хубава, за да бъде истина. И същевременно — обидна. Тя несъмнено бе постъпила неправилно, възлагайки продажбата на своите платове на друг, но това бе останало в миналото. Отсега нататък щеше да продава продукцията си в Глазгоу. И въпреки всичко мисълта, че Майлс бе достатъчно загрижен за Сюизън Харпър, за да се намеси, й действаше въодушевяващо. И знаеше много добре причината.
Тя бе ръководила през целия си живот и се бе справяла с търговията на цяла област в Шотландия, но когато се намираше до Майлс, нямаше никакви други желания. Откакто бе в Лондон, не бе нужно да взема всеки ден решения за едно или друго в Пъруикшир, бе свободна от товара, легнал на плещите й. Как щеше да се върне в Роуард касъл и да бъде отново неговата господарка след дълбоката любов, която бе преживяла в столицата? Младата жена си спомни с каква цел бе дошла и това й помогна да възвърне контрол над себе си. Внезапно изпълнена с увереност за предстоящите събития, тя пристъпи напред.
Сякаш усетил присъствието й, Майлс вдигна поглед. Изражението му бе топло, изпълнено с нежност, в очите му видя чувствени светлинки. Младата жена се усмихна и намигна, а по гръбнака й пробягнаха тръпки. Дланите й се изпотиха. Избърса ги в престилката си.
— … да продадеш печелившия бизнес, какъвто е „Звезда“ — говореше Оли. — Но другите промени са наистина много сериозни.
Чуваше гласа на Куксън, но бе неспособна да откъсне поглед от Майлс, чиито очи издаваха сладострастните му мисли. Колкото и да се опитваше, не можеше да пренебрегне чувственото му послание. Той очевидно си спомняше за любовната им нощ и очакваше с нетърпение следващата, дори я окуражаваше да направи същото.
— Слушаш ли ме? — попита Оли.
Проследи погледа на младия мъж и забеляза Сюизън. В сините очи на управителя блеснаха разбиращи светлинки и брадатото му лице се разтегна в усмивка.
— Не — засмя се той. — Виждам, че не ме слушаш.
Майлс неохотно върна вниманието си към Куксън.
— Нека да продължим или ще се наложи да стоим тук цяла нощ.
— Да, ако се наложи — отвърна Оли. — Трябва да решиш какво ще правим със складовете.