Щом се озова в кухнята, тя се приближи веднага до задната врата. Ръцете й започнаха да треперят. Сърцето й заподскача от страх. Какво щеше да каже, ако Майлс я завареше точно сега? Ами ако Уилям се върнеше по-рано? Усетила, че смелостта й се топи като пролетен сняг, младата жена реши да изхвърли тревожните мисли от главата си. Щеше да успее да изпълни замисъла си. Бе се справила успешно с пътуването си през Англия. Оставаше да се направи съвсем малко, трябваше й още мъничко време, още мъничко смелост. Едва тогава щеше да се върне в дома си. И само тогава можеше да се успокои.
Сюизън хвърли поглед през рамо. Помоли се пантите да не изскърцат и Нели вече да е там. Отвори внимателно вратата. Нели наистина я чакаше.
Младата жена се огледа отново и се ослуша предпазливо. Тишина. Затаила дъх, тя придърпа слугинята в кухнята и оттам — към входа на мазето.
Един поглед й бе достатъчен, за да разбере колко ужасена е прислужницата й. Обикновено руменото й лице сега бе побеляло като тебешир, а раменете бяха свити към врата й.
— Каква е тази отвратителна миризма? — попита Нели.
Сюизън я огледа с упрек и изшътка.
— От таз воня започва да ми се повдига — изплези се слугинята. — Смърди на запъртъци и изгнила риба.
Без да й обръща внимание, младата жена натисна дръжката на вратата за мазето. Беше заключена! Не се сдържа и измърмори една от цветистите ругатни на Нели.
— Къде е ключът?
Гласът на прислужницата потрепера, а очите й се насочиха нервно към коридора. Сюизън подозираше, че бъбривостта на слугинята бе само маска, с която се надяваше да прикрие страха си.
— В килера. Стой тук, без да издаваш нито звук.
Нели кимна. Плитките й се метнаха на една страна, но тялото й бе като вкаменено.
Сюизън откри ключа. Ключалката изстена. Звукът им се стори достатъчно силен да събуди света Ниниан в гроба й.
— Трябваше да смажете т’ва нещо тук. Туй е признак за недобре свършена работа на икономката.
— Ще млъкнеш ли?
— Какво сте готвила? — кимна към голямата купа на масата Нели.
— Нели… — смъмри я младата жена, докато отваряше вратата.
— Ами, мирише на лошо. Само един презрян англичанин може да яде подобна помия.
Разбрала, че прислужницата няма да млъкне, докато не й отговори, Сюизън рече:
— Миш-маш с кълцано месо.
Слугинята се хвана за корема и се престори, че повръща.
— Ау, английски боклуци. И най-мършавото овчарско куче на Макайвър няма да погледне таквоз нещо.
— Моля те, Нели. Зная да готвя само три неща. Това е едно от тях.
Слугинята вирна брадичка.
— Не е ваша работа да готвите и прислужвате на таквиз като тях.
— Haud yer wheesht! — Разгневена, младата жена бутна Нели през вратата. — Дванайсетото стъпало скърца.
— Тогава намажете го с таз кокоша мазнина, дето англичаните мислят за храна.
— Ще ти откъсна главата, ако не слезеш внимателно и не ме изчакаш долу — смъмри я Сюизън. — Да не искаш да ни хванат?
Очите на слугинята се разшириха от ужас.
— Извинявайте — подсмръкна тя. — Нещо съм настинала и от това главата ми е замаяна. Колко трябва да чакам?
— Няма да е дълго. Трябва да сложа масата. Помниш ли къде е сандъкът?
Нели кимна, но този път дори плитките й не помръднаха.
— Под стълбите.
— Къде е каруцата?
— В конюшнята, скрита от всякакви погледи.
Сюизън започна да се поуспокоява — Нели бе свършила добре своята част от задачата.
— Можеш да запалиш лампата, но стой в тъмното, така че ако мине някой, да не те види. Ще сляза веднага щом мога.
— Как ще се измъкнеш?
— Не съм сложила виното на масата.
— Добре. — Топлата длан на слугинята стисна Сюизън за ръката. — Не се страхувайте, миледи. Работата ни е лесна, все едно че подготвяме становете за тъкане.
Младата жена въздъхна шумно. Звукът й се стори като шепот в сравнение с оглушителното думкане на сърцето в гърдите й. Затвори вратата с треперещите си ръце. Пъхна ключето в джоба на престилката си и отиде да приготви масата.
Запалваше последната от свещите върху масата, когато чу приближаването на Оли и Майлс. Като се опитваше да изглежда невъзмутима, тя се обърна да ги посрещне.
Майлс, със сиви панталони, бяла риза и жилетка с двойно закопчаване, вървеше бавно, за да бъде в крак с мъчителното придвижване на Куксън. Единият крачол на управителя бе разпорен заради гипса и краищата на плата се мятаха, когато ходеше. Сюизън се учуди как ли един толкова придирчив човек като Куксън се би примирил с промените, наложени от счупения му крак.