— Девойче?
Майлс издърпа от масата един от столовете и подканящия му поглед не оставяше съмнение за кого е предназначен.
Как не се бе сетила, че може да я покани да седне при тях на масата. А трябваше да може да влиза и излиза от стаята, в случай, че Нели се нуждае от нея.
— Мислех, че с Оли имате да обсъждате важни неща. Вече вечерях… но с удоволствие ще ви сервирам — бе единственото, което се сети да отговори тя.
Майлс я изгледа с любопитство, но преди да успее каже нещо, Оли се отпусна със смях върху предложения стол.
— Винаги си се държал възпитано, Майлс, момчето ми, и си уважавал по-възрастните.
— Но не благодарение на моите учители — отвърна саркастично младият мъж и бутна стола прекалено близо до масата.
Куксън изсумтя. Майлс като че ли не забеляза. Протегна ръка към нея и рече:
— Ще седнеш с нас. Донеси още едни прибори.
Сюизън се подчини, като кипеше вътрешно. Когато постави чинията си до неговата, той я хвана за лакътя и й помогна да седне. Младата жена вдигна поглед към него и опита да се усмихне, но умът й не искаше да се отдели дори за момент от Нели и останалите десени. Планът да ги измъкнат всичките още тази нощ внезапно й се стори страшно глупав.
Майлс я огледа изпитателно. Дали не бе усетил страха й? Той се запъти грациозно към почетното място на масата и седна.
— Какво си приготвила?
Сюизън заби пети в килима.
— Миш-маш с кълцано месо.
Изражението му й подсказа, че имаше предвид не само храната.
Младата жена едва се държеше на омекналите си крака. Донесе предястието, което се състоеше предимно от пилешко месо, киселец и яйца. Пламъчетата на свещите потрепваха и на нея й хрумна глупавата мисъл, че свещите също бяха нервни. Сервира първо на Майлс. Без да произнесе дума, той продължи да я наблюдава съсредоточено и докато тя напълни чинията на Оли и накрая — своята.
— Знам, че не си вечеряла — произнесе като че ли между другото най-накрая Кънингам. — И това нямаше да бъде първото хранене, което пропускаш откакто я няма Маки. Прекалено си слаба, Мора.
Сюизън облиза внезапно пресъхналите си устни. Непрекъснато насоченото му към нея внимание бе достатъчно смущаващо и тя нямаше представа как щеше да изкара до края вечерта.
Не можеше нито да му отговори, нито да издържи погледа му, затова погледна встрани. Наложи си да запази спокойствие. Странно, но сега пламъците на свещите като че ли станаха по-неподвижни.
Оли опита от яденето и избърса грижливо мустака си.
— Превъзходно, Мора! Но как така едно шотландско момиче се е научило да готви нещо толкова типично английско?
— По рецепта на Маки — отвърна младата жена и почувства внезапен прилив на свян. — Каза, че ви било любимо. — После се обърна към Кънингам. — И на вас.
Майлс взе вилицата си и опита една хапка. След като я преглътна, младият мъж посегна към чашата си.
— О, Боже, забравих виното — излъга без усилие тя.
— Ще почака. — Вместо вино, той отпи вода. — Не си докоснала яденето — смъмри я леко той.
Светлината на свещите галеше красивото му лице.
— Не е по-лошо от яденето на Маки — вметна Оли. — Но не й казвайте за последните ми думи. — Очите му се изпълниха с копнеж и започна да бучка вяло храната в чинията си. Има да ми го натяква после.
— Оли е прав — усмихна се под мустак Майлс, очевидно усетил замислеността на управителя. — Но когато се върне, тя и без това ще има доста неща за разказване. Не е нужно да я окуражаваме допълнително.
— Все още ли искаш да купиш онази земя в Корнуол? — обърна се към младия мъж Оли.
Сюизън опита да скрие изумлението си. Корнуол! Нима Майлс щеше да се преселва в Корнуол? Нещо я прободе в гърдите.
— Да — отвърна Кънингам. — Писна ми от Лондон, от миризмата, от политиката, от…
Вече не го слушаше. Пламъчетата на свещите върху масата се люлееха опасно бурно. Сигурно Нели бе отворила задната врата. Какво щеше да стане, ако някой забележи? А просто нямаше как да не забележат. Огледа трепереща събеседниците си. Очевидно никой не обръщаше внимание на свещите. До края на вечерята обаче имаше още предостатъчно време и дотогава със сигурност щяха да се усетят.
Пламъците се успокоиха.
— … не това очаквах да направиш — казваше в този момент Оли. — Мислех, че може да отидеш…
— Решението ми е окончателно!
Сюизън отдели поглед от издайническите свещи. Майлс разсеяно посегна отново към винената си чаша. Очите й отново се насочиха към свещника. Пламъчетата пак се разиграха.