Младата жена изтърва вилицата си.
Майлс я изгледа с любопитство.
— Трябва да отида за виното — избъбра тя и се изправи.
Защо не бе затворила проклетата врата към вестибюла? Трябваше да поправи грешката си и то незабавно, иначе щеше да издаде Нели.
Преди някой от мъжете да успее да каже нещо, тя стана от масата. Щом се озова в кухнята, затвори вратата и се облегна на нея. Изчака дишането й да се поуспокои и се втурна надолу по стълбището за мазето.
— Нели? — прошепна тя.
— Тук съм, миледи. — Слугинята се показа от сянката, стиснала като бебе едно от Maide dalbh.
Сюизън се спусна към нея.
— Нещо не е ли наред? — погледна към стълбите Нели.
— О, Нели, трябва да действаш по-внимателно, когато ги качваш горе. Всеки път като…
— И как бих могла да бъда по-внимателна? — повиши глас прислужницата, а бузите й се зачервиха. — Промъквам се като дебела полска мишка, която тича из пълна с гладни змии равнина.
— Знам, знам, но…
— По другия начин бе по-добре. Казах ви, трябваше да продължите да ми ги подавате една по една през прозореца.
Сюизън обясни за издайническите пламъци на свещите.
— О-о! — Ченето на прислужницата увисна. — Надявах се, че вратата ще възпре течението.
— И двете сме много изплашени — додаде тихо младата жена, — но вече почти привършихме, благодарение на теб.
Нели повдигна рамене и намести товара си.
— Играех си на една игра. Всеки път, когато повдигах някой от десените, си представях, че точно той е кралският.
Откакто бе отделила на сигурно място десена на Лохиел Камерон, Сюизън не се бе замисляла за отделните кланове, представени от различните Maide dalbh. Най-известният и най-опасният сред тях бе десенът на красивия принц Чарли. Щеше да бъде много щастлива да върне цветовете на Стюартите в Шотландия. В момента обаче не можеше да мисли за нищо друго, освен за опасността, на която се излагаха, за палача… и че никога вече нямаше да се върне в Пъруикшир.
Нели подсмръкна отново.
— Не се тревожете, миледи — прошепна тя. — Трябва да отида и да се върна още само осем пъти и всичко е свършено.
Увереността на слугинята обаче не бе достатъчна, за да успокои господарката й.
— Не — отвърна тя. — Много е опасно. Отнеси и този десен и привършваме за тази вечер. Отново започваме да използваме прозореца.
Нели погледна товара в ръцете си и отново се вторачи в мрака пред себе си.
— Мислех, че бързате да се отдалечите от него.
— Разбира се, че нямам търпение да се отърва от него — отвърна прекалено припряно Сюизън.
— Хм! Точно от това се страхувах. Вие го обичате.
— Грешиш. Той не означава нищо за мен — излъга бурно младата жена, все още развълнувана от вестта за преселването на Майлс в Корнуол.
— Само така казвате. Изсмукал ли ви е на друго място?
— Нищо не ми е направил — изсъска Сюизън. — За кого си всъщност ти, Нели Бърк?
— За тез тук — потупа десените в ръцете си прислужницата. — И за вас, лейди Сюи…
— О, Боже! — възкликна младата жена и погледна към площадката.
Върху нея бе легнала дълга сянка. Обърна се припряно, но Нели вече я нямаше.
След това до ушите й достигна шепот.
— Задръжте негова светлост там. Утре вечер ще чакам до прозореца.
Сюизън се приближи до подредените бутилки вино и се престори, че чете етикетите по тях. Майлс заслиза по стълбите. Когато подметките му докоснаха пръстения под, младата жена помисли, че е обречена. Щом ръцете му допряха раменете й, тя едва не подскочи. Какво я бе накарало да вярва, че ще успее с подобен трик?
— Девойче? — повика я нежно той, а тонът му й се стори загрижен.
Сюизън се обърна с лице към него, знаеше прекрасно, че няма избор.
— Много ли се забавих с виното?
— Не давам пукнат грош за виното.
Погали я по бузата и тя потръпна. Докосването събуди чувства, нямащи нищо общо със страха.
— Кажи ми — повдигна брадичката й младият мъж, — какво те тревожи толкова.
— Тревожи ли? Не зная какво имате предвид.
И тя погледна крадешком към мястото, където се криеше Нели. Ъгълът бе съвсем тъмен.
— Лъжеш! — Очите му се впиха в нейните. — Надявах се, че отношенията ни са минали нивото на взаимните заблуди.
Сюизън не го разбра, тъй като половината от сетивата й бяха насочени към Нели Бърк. Доколкото знаеше, той заблуждаваше не само нея, ами и цяла Шотландия.
— Наистина не знам какво искате да кажете.
— В такъв случай ще опресня паметта ти.
Ръцете му я обгърнаха и я привлякоха към гърдите му. После устните му потърсиха нейните. Целуна я нежно, убедително и преди тя да разбере какво става, съзнанието й бе погълнато изцяло и единствено от Майлс. Обятията му я приютяваха, бяха единственото сигурно място в хаоса, в който се бе превърнал животът й.