Ръцете му се движеха нагоре-надолу по гърба й и премахваха напрежението на мускулите й. Устата му играеше страстна игра с нейната, хапеше и възбуждаше, докато тя не бе способна да мисли повече за каквото и да било друго, освен за сигурността, която намираше в обятията му.
Младият мъж прекъсна целувката.
— Присъствието на Оли на масата ли те притесни толкова? Идеята бе твоя, както знаеш.
Тя премигна, объркана от невинния му въпрос. Със съзнанието колко важно бе какво ще отговори, Сюизън насили ума си да се върне към настоящето.
— Отчасти — успя да произнесе тя.
— Да не би пък онова, което е причинил на лейди Сюизън Робърт Харпър?
Защо трябваше да поставя този въпрос?
— Не.
Зъбите му хапеха лекичко вътрешната страна на горната му устна.
— Разстроена си задето се появих гол в кухнята и те заплаших, че ще остана в този вид и в присъствието на Оли.
Сюизън се изчерви — искаше й се Нели да не слушаше този разговор.
— Никога не бих те поставил в неудобно положение. — Той се помръдна и устните им почти се докоснаха. — На никаква цена.
Доволна от признанието му и хипнотизирана от пронизващия му поглед, младата жена отвърна тихо:
— Не мислех, че ще го направиш наистина, но…
— Но какво? — промълви току в устата й той.
Изгаряше от желание да преодолее това нищожно разстояние между тях, да почувства устните му. Нели обаче ги наблюдаваше.
Майлс се отдръпна и повдигна въпросително вежди.
— Кажи ми и ще те целуна.
Тя едва не се задави. Проклетото арогантно копеле! Не можеше да се въздържи да не му отмъсти.
— Задръж си целувките.
Челото му се набърчи и сега зъбите му започнаха да си играят с долната устна, същата, която така отчаяно бе копняла да целуне само преди секунди.
— Кажи ми, девойче.
Сюизън се чудеше какъв отговор да измисли Дали той нямаше да породи нови въпроси у него. Ако Нели кихнеше в този момент, бяха загубени.
— Вестта за посещението на Робърт Харпър.
— Аха! Добре направи, че ми каза.
— Не е моя работа да изказвам възражения за гостите ти.
— Твоята работа е да бъдеш с мен — заяви младият мъж. — Робърт е безопасен, скъпа моя, но аз, аз не съм.
Сюизън си спомни за новата му къща в Корнуол. Ако споменеше за пренасянето му в провинцията, той щеше да реши, че ревнува. Затова реши да избере по-безопасно място, където да го обвини за смущението си.
— И кога пристига гостът ти? Не ми се иска да стане свидетел на прибежките ти от моето легло до твоето…
Какво, за Бога, приказваше? Та Нели ги слушаше!
Майлс замълча. Младата жена се уплаши.
Той наклони глава на една страна и се вгледа в нея.
— Той не е мой приятел, а чичо на Сюизън. Разменяме си писма чрез него, но тя не ми пише особено често.
Спря да говори и на Сюизън й се стори, че този факт го измъчваше. Но защо? Винаги му бе отговаряла. Наистина с годините писмата й бяха станали съвсем безлични, но същото се отнасяше и за неговите. Нима не той бе пожелал да стане така?
Все по-объркана и по-малко уверена, младата жена постави длани върху раменете му.
— Кога пристига Робърт Харпър?
Майлс сякаш се отърси от замислеността си.
— Към края на месеца.
Обзе я безкрайно облекчение. Ако побързат с Нели, щяха да успеят да спасят всички десени.
Ръцете на младия мъж се плъзнаха към хълбоците й и бавно започнаха да повдигат краищата на роклята.
— Не! — Погледна крадешком към ъгълчето, където се криеше Нели. — Не трябва!
— О, напротив, трябва. — Усука полите около кръста й, разтвори краката й и се потърка в нея. — Сега разбра ли как се чувствам, девойче?
Сюизън почувства допрения в корема й твърд, настойчив, възбуден член. Хладният въздух, който погали разголените й бедра, контрастираше силно с вътрешния огън, който се надигаше в нея. Прохладата й припомни за Нели, която ги наблюдаваше.
— Моля те…
Единственото, на което можеше да разчита, бе да го трогне от молбите си. Трябваше да го накара да спре!
Ноздрите на Майлс се разшириха.
— Така да бъде, девойче — започна да разкопчава сакото си той. — Макар да не възнамерявах да те взема тук, насред мазето.
„Мили Боже, той ме е разбрал погрешно!“
— Не, не е това — избъбри паникьосано тя.
Майлс повдигна учудено вежди. В същото време плъзна ръка към дюкяна на бричовете си.
— На масата ли?
Младата жена не можеше да отвърне.
— Ще разкопчееш ли тези копчета?