Майлс бе неизменно внимателен и грижлив, а след завръщането на Маки бе започнал да се държи и покровителствено. Дори и да изпитваше някакво недоволство, задето Сюизън бе станала любовница на господаря, икономката го пазеше за себе си. Нещо повече, обитателите на къщата сякаш се бяха превърнали в едно семейство. Докато се хранеха, а те правеха това всички заедно, освен ако Майлс не бе навън по работа, Маки ги забавляваше с истории за новородения си внук, а Куксън разправяше за колониите. Сюизън се чувстваше толкова спокойна и отпусната в тези моменти, че дори от време на време разказваше по някоя случка за Пъруикшир. При всяко споменаване на Сюизън Харпър икономката замълчаваше, Оли обикновено въздъхваше сърцераздирателно, а Майлс слушаше напрегнато, сякаш бе зажаднял за новини от Шотландия.
Ръката на младата жена неволно докосна бузата му. Той обърна глава така, че бузата му да заеме напълно вдлъбнатината на дланта й и едва тогава, очевидно доволен от резултата, престана да се движи. След това издаде някакви доволни звуци и потъна в още по-дълбок сън.
Очите й се напълниха със сълзи. За момент забрави всички злини, които й бе причинил и се замечта за живота, който биха могли да имат заедно. Болката, породена от изпълнените с нежност мисли, бе прекалено силна. Макар да не се бяха обяснявали в любов, Сюизън знаеше, че Майлс я обича — беше й го показал по стотици начини. Дали той също щеше да преживее тежко заминаването й? Беше ли все още способен да изпитва мъка или сърцето му бе загрубяло с годините? Как щеше да се почувства, ако следващото му писмо бъдеше адресирано от Корнуол и в него не споменаваше нищо за чернокосата слугиня на име Мора?
Душата й стенеше от болка, а бъдещето й се очертаваше по-самотно и нерадостно от когато и да било. Тя обаче имаше спомените и може би дори още нещо. Имаше подозрения, че Майлс я бе дарил с дете — силен, здрав син или дъщеря, който щеше да направи по-лесни старините и да изпълни сърцето й с радост.
Дъщеря като леля Ейлис?
Не! Младата жена се сгърчи от жестокостта на предположението си, а след това реши твърдо да не мисли повече за подобни неща. Трябваше да съсредоточи вниманието си върху действителността — върху това какво щеше да й донесе този ден, какво трябваше да направи, какво й предстои.
Треската сякаш избра най-неподходящия момент, за да повали Нели. Сюизън се измъкваше при всяка възможност и отиваше да се погрижи за прислужницата си. Чувстваше се виновна, че не стои край нея денонощно. Смелата, упоритата Нели не се бе оплакала нито веднъж, но проклинаше Лондон, задето бе накарал едно добро шотландско момиче да падне толкова ниско.
Едва снощи бяха успели да отнесат последния от шотландските десени. Сега оставаше само да се приберат по живо, по здраво у дома.
У дома. Във въображението си видя Пъруикшир и каменните кулички на Роуард касъл. Видението бе старо и познато, но не породи в нея предишния копнеж… тъй като се бе влюбила в мъжа, който сега лежеше до нея. Дори перспективата да се върне у дома не можеше да стопли сърцето й, защото за нея „у дома“ беше в неговите обятия.
Осъзнала, че само глупаво удължава агонията си, младата жена издърпа ръка от лицето му. Тези изразителни златни вежди, които толкова често се бяха вдигали с царствен жест или от изненада от някоя нейна шега, сега бяха смръщени. Щеше ли да му липсва?
Изучаваше лицето му с надеждата да запамети всяка негова чертица, прекрасно оформените челюсти и брадичка, безупречния му нос, лекото потрепване на ноздрите му, когато вдишваше свежия утринен въздух. Устните, които я бяха възбуждали и задоволявали бяха разтворени по същия начин, както непосредствено преди да я целуне. Копнееше да го целуне и сега, да скрепи с печат последните мигове преди сбогуването, да му каже само с един жест, че всъщност никак не й се иска да си отива, че й се искаше обстоятелствата да бяха по-различни. Но не можеше — тя бе лейди Сюизън Харпър от Шотландия, преходен момент в лондонския период на живота му.
Всичките й богатства бяха в безопасност с Нели. А сега бе дошло време да се прибират.
Стана от леглото, краката й бяха безсилни, едва се държеше на тях. Облече се тихичко и се приближи до камината. С треперещи ръце вдигна пясъчния часовник с шараните и го обърна. Излезе от стаята, като се удържа с мъка да не хвърли последен поглед към Майлс.
Самотата започна да прониква до костите й като леден вятър. За да не се срути под наплива от емоции, младата жена сведе глава и се подпря на стената. Изскърца със зъби. Завесата черни коси, паднали над лицето й, й пречеше да вижда.