Объркана, младата жена погледна към купищата багаж.
— И защо?
— Заради скапаната мъгла.
— Капитанът ли каза това? Ходи ли на пристанището тази сутрин?
— Капитанът ли? — изсъска слугинята. — Той е един загубен страхлив англичанин, който се нарича морски капитан. По-скоро ми прилича на неуспял моряшки възел, ако питате мен.
Сюизън се чувстваше така, сякаш й бяха потънали гемиите.
— Кога ще отплава корабът?
— Не и преди безпощадното време да се смили над нас, скъпа — отвърна с променен глас прислужницата.
— И колко време ще продължи това?
Нели посегна към багажа на господарката си.
— Дори Господ не знае. Бас държа, че се е отказал от т’ва пробито корито още преди години.
Сюизън се опита да скрие разочарованието си.
— Ще се оправим.
Слугинята я погледна сериозно.
— Как прие Той заминаването ви?
— Не му казах.
Нели премигна невярващо и попита:
— Ами ако дойде да ви търси?
— Няма да го направи. Не държи чак толкова на мен.
Тонът на младата жена бе твърд, решителен.
— Туй са бабини деветини — опита се да спори прислужницата. — Знаете добре, че онуй, дето казахте, не е вярно.
— Нели…
Без да се смути, слугинята вирна брадичка.
— Видях ви заедно в мазето, не забравяйте това. Майлс Кънингам ви обича. А темпераментът му е такъв, че не бих искала да съм край него, когато открие, че сте си тръгнала. Особено като се има предвид, че противниковата страна ще бъдете вий.
— Няма да ни открие.
Нели вдигна до небето веждите си.
— Да се молим да не ни открие.
В желанието си да приключи по-скоро с темата за Майлс Кънингам, младата жена обхвана с жест задръстеното с багаж помещение.
— Какво остава да се прави?
На лицето на прислужницата се изписа нетърпение. Сюизън разбра, че слугинята желаеше да продължи спора за Майлс. Стиснала здраво устни и очевидно примирена, Нели заяви:
— Всичко е тук… с изключение на големите пакети, които са горе.
— Ще имаме нужда от карета, когато дойде време да тръгваме — обяви младата жена и свали бонето си. — За останалото вече си се погрижила и то възхитително.
— Уредих да ни вземат с каруца — каза гордо Нели.
Сюизън започна да се успокоява. Нели отново приличаше на себе си и това бе добър знак. Може би нещата щяха да се върнат към нормалното.
— Къде са Maide dalbh?
Прислужницата се ухили до уши и постави ръце на хълбоците си.
— Пръснах ги в четири отделни сандъка сред разни дрехи, за да ги крият.
— Много умно си постъпила. А другите неща?
Слугинята започна да изброява, като свиваше подред пръстите си.
— Далекогледа за Маккензи е при бельото. Подаръците за децата са из кошниците. Останалото е по кутиите — една част там, друга — тук.
— За всички ли си помислила? За Флора, за Роуина?
— Да — отвърна уверено Нели. — Дори купих испанско вино за мъжете в Абърдийн, но не им казвайте, докато не се приберем. Ще им трябва цяла година, за да ни върнат в Пъруикшир, ако разберат за алкохола. И то при положение, че вече не са се напили до смърт.
— Те също винаги говорят само хубави неща за теб — направи крива физиономия Сюизън.
Слугинята се намръщи.
— И ще махнем тази боя от косите ви.
Младата жена не се бе сетила за косата си. Перспективата най-после да заприлича на себе си, я ободри. Но се съмняваше, че Нели ще успее да махне боята.
— Как ще го направиш?
— С пресни яйца и още няколко неща, но една дама не е нужно да знае за тях.
— Би било чудесно — промърмори сякаш на себе си Сюизън и след това се усмихна: — Ако Майлс тръгне да ме търси, което ми се струва малко вероятно, няма да ме разпознае с тази червена коса.
— Но чичо ви Робърт ще ви разпознае.
— Тук ли е? — зяпна младата жена. — В Лондон? Вече?
— Да. Именно капитанът на абърдийнски кораб, с който пристигнал чичо ви, убедил проклетия бъзлив англичанин, че мъглата е прекалено гъста.
— Беше ли внимателна? Раби не те е видял, нали?
— Не, не видя никого. Чувстваше се толкова зле, че трябваше да го изнесат на ръце от кораба и да го пренесат в близката страноприемница. Някакъв непознат, с мъртвешки бледо лице, се разпореждаше какво да правят с чичо ви така, сякаш бе дошъл последният му час.
— Сериозна ли беше… болестта му, искам да кажа?
— Морска болест, нищо повече — отвърна безгрижно прислужницата и отметна едната си плитка.
Сюизън погледна към прозореца.
— Мъглата е по-гъста от обикновено.
— Да. Изглежда ще има буря.
— Запази ли кабина?
Погледите им се срещнаха.
— Не знаех какво име да дам.
Младата жена се усмихна криво.