Озадачена от подобна липса на уважение и раздразнена, задето пулсът й пак се ускори при близостта му, тя претърсваше паметта си, за да открие нещо подходящо, което да каже на мистър Гризач — бе започнала да го нарича така в мислите си.
— Лейди Сюизън е много заета през по-голямата част от времето — трябва да се грижи и за тъкането, и за хората си, и изобщо за всичко. Цял Пъруикшир я уважава и обича.
— Ти нейната камериерка ли беше?
— Не, сър, Нели е личната и камериерка.
— Нели, Нели, Нели — повтори замислено той. — Да не би да е руса, напета и около моята възраст?
— Да, сър.
Майлс се усмихна.
— А речникът й като на някой моряк ли е?
Сега беше ред на Сюизън да се засмее — беше дал съвсем точно определение.
— Някога, в Абърдийн — заобяснява той, — Нели направо ми проглушаваше ушите с ругатните и проклятията си, но и аз имах доста голям опит в тази област, макар да бях още юноша. — Младият мъж поклати глава, а погледът му омекна, сякаш се бе разнежил. — Всяка втора дума в устата й бе достойна за най-умелата в псувните пристанищна кръчмарка. Доколкото си спомням, лейди Сибийл, майката на Сюизън, се опитваше отчаяно да научи Нели както на правилен английски, така и как трябва да се държи.
Всичко това бе абсолютно вярно. Сюизън не можа да се сдържи да не се изкаже на свой ред по темата, която я вълнуваше.
— Преди смъртта си дори отец Себастиан, монахът, се захвана с речта на Нели. Повечето обитатели на Роуард просто не й обръщат внимание и я оставят да прави каквото си иска. Някои обаче твърдят, че откакто има дете, острият й език се е притъпил донякъде.
Младата жена спря да говори, обхваната от болезнена носталгия.
— А какво казва Сюизън?
— Казва, че е буквално загубена без Нели.
— А какво говори за мен? Споменавала ли е някога, че ще идва в Лондон?
Сюизън бе смаяна. Какви ги говореше този човек? Защо изведнъж, след толкова години, се бе загрижил за лейди Сюизън и за посещението й? Нападнаха я мъчителни спомени — спомени за самотното малко момиченце, което обикаляше из крепостта и се молеше Майлс да се върне.
Изгледа го сериозно в очите. Изражението му бе толкова открито и почтено, несъмнено очакваше да чуе нещо хубаво за себе си.
Можеше да го предизвика, можеше да удари по масата, да поиска да разбере защо от години се отнасяше толкова несправедливо и жестоко към нея.
— Девойче, не трябва да гледаш така дръзко в очите един мъж.
Упрекът я накара да дойде на себе си. „Проклет да си, Майлс Кънингам. Върви в ада.“
— Забравих въпроса.
Той се усмихна.
— Поласкан съм, девойче. — Протегна празната си чаша и добави: — Говорехме за сестра ми.
Сюизън пое чашата и попита:
— Какво желаехте за научите за лейди Сюизън?
— Всичко. Монахът добре ли я е възпитал?
Напрежението отмина.
— О, да, сър — наблегна на думите си младата жена и имаше защо да се гордее. Постави чашата пред него с думите: — Говори и пише на френски, латински и английски, и шотландски, разбира се. Води сметките в счетоводните книги, наглежда становете и акушерките на…
Спря да говори, смутена да обсъжда подобна тема с мъж. Очите на Майлс проблеснаха развеселено.
— А ухажори има ли?
— Не, сър.
Това сякаш не го изненада. Младата жена се запита дали знаеше причината, поради която нямаше да се омъжи никога. Сигурно не, тъй като това се пазеше в строга тайна.
— Време е момичето да се омъжи, макар да…
Спря насред думите си и се обърна по посока на приближаващите се стъпки. Малко е да се каже, че Сюизън изпита огромно облекчение — темата за брака и децата бе прекалено мъчителна, прекалено лична.
В стаята влезе Маки. Имаше уморен и напрегнат вид. Поставила ръка върху тила си, тя въртеше бавно глава.
— Как е Оли? — попита Майлс.
— Кисел като стара мома на празника на пролетта — оплака се тя.
— Значи има болки?
— Имаше, докато не му налях направо в гърлото една доза от този тоник. — Внезапно очите й светнаха. — Когато го оставих, спеше като новородено и хъркаше достатъчно силно, за да събуди жабите в реката отсреща.
Сюизън сдържа с усилие смеха си.
— Добре — рече Майлс. — Онова, от което се нуждае, е почивка. Вземи си чай, Маки, и пресни кифлички.
— Кифлички ли?
И тя погледна към Сюизън.
— Нашето шотландче е изпекло цял фурна. — И той се протегна, за да си вземе още една от топлите закуски. — И тъкмо ми разправяше за Сюизън.
— Неучтива хитруша — заяви икономката, докато си наливаше чаша чай. — И то след всичко, което сторихте за нея!
— Маки… — промълви предупредително той.
Без да се смути от забележката му, тя продължи: