ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА
Майлс седеше в кабинета си и очакваше Робърт Харпър. Опитваше се да се концентрира върху предстоящата среща. От всички разговори, които бе имал досега с Робърт, тазвечерният щеше да бъде най-малко неприятният, най-благодарният. Младият мъж се питаше как ли гостът му щеше да се защити от явните доказателства за престъплението си срещу лейди Сюизън и обитателите на Роуард.
Протегна замислено ръка към дървената пръчка с отпечатаните върху нея стрели на клана Лохиел. Усмихна се, когато си представи реакцията на Сибийл Харпър във връзка с проявената сърцатост на дъщеря си. Майлс бе останал с впечатлението, че Сюизън не е нито умна, нито горда като майка си. След като в продължение на години бе получавал блудкави писма, в които очевидно липсваше и най-малък интерес към него, той бе престанал да мисли за Сюизън като за най-близкото си живо същество. Пристигането на Мора обаче бе променило всичко това. Само за един следобед научи от момичето повече неща за лейди Сюизън Харпър, отколкото от всичките й писма взети заедно.
Подобно на стрелка на компас, която упорито се връща в посока север-юг, умът му не можеше да се отдели за дълго от Мора. Майлс стисна здраво пръчката, докато кокалчетата му побеляха и пръстите му изтръпнаха. Мъчителното усилие обаче не изпълни предназначението си — против неговата воля в съзнанието му се появи отново образът на девойката, топъл и всеотдаен.
Пръчката изпука и се счупи в дланта му, видението остана в главата му. Успя да се пребори с желанието си да захвърли парчетата към стената, като не спираше да сипе ругатни наум. Въздъхна отвратен от себе си, прекоси стаята и издърпа чекмеджето на писалището. И се засмя на глас.
Вътре бяха наредени десетки кожени кесии с пари, получени от продажбата на осакатената „Шотландска звезда“. С тях щеше да откупи платовете на Сюизън. Но не по този начин възнамеряваше да прекара остатъка от годината.
Майлс се усмихна отмъстително, постави счупената пръчка в чекмеджето и взе една от кесиите.
— Може да платиш и заплатата на Маки — обади се Оли, който точно в този момент влезе в кабинета. — Докато парите са все още тук под ръка.
Все още обсебен от собствените си мисли, младият мъж отвърна:
— Направи го ти. Винаги ти си се занимавал с тази работа.
Куксън се приближи до писалището.
— Това ме наведе на друга мисъл. Предполагам, че не си се сетил да платиш и на Мора, нали? Преди известно време Маки й даде няколко монети от парите за поддържане на домакинството, но това е само част от изработеното от нея. Знаеш отношението на шотландците към парите, а и впоследствие ангажиментите й се удвоиха.
Разбрал, че управителят намеква за леглото, в което спеше напоследък Мора, Майлс го възнагради с леденостуден поглед.
— Момичето е моя грижа.
Оли не трепна.
— Но преди това — и той се потупа по пострадалия крак с бастуна си, — плащането на надниците бе мое задължение. Имах предвид удвоената работа на девойчето по време отсъствието на Маки, не споразуменията ти с нея.
— Мислех, че си се погрижил да й платиш — отвърна смутено младият мъж. — Това все още е грижа на управителя, ако не съм изостанал назад от събитията.
Куксън се изкашля.
— Ти никога не си живял според установените норми, но винаги си държал жените си в къщата на „Партридж стрийт“.
— Тя е по-различна от останалите.
— Да, и тя каза така.
— Кога? — скокна на крака Майлс. — Кога я видя?
— Доста често — отвърна нехайно Оли. — Доста е горда. Може би парите бяха проблемът помежду ви. Може да се е обидила, че не й плащаш.
Възможността лумна като огън в бурна нощ, но дълбоко в сърцето си младият мъж бе сигурен, че това не е така. Нещо друго бе накарало Мора да си тръгне, нещо, от което едновременно се страхуваше, и същевременно бе длъжен да узнае. Сега поне имаше извинение да иска да се срещне с нея. Доволен, че разполага с разумна причина, с която да обясни защо бе претърсил цял Лондон, за да я открие, той пъхна кесийката обратно в чекмеджето и седна отново.
— Пазиш ли сметките за плата на Сюизън, който ни носеше Робърт?
— Да, писарят от склада ми предаде вчера данните — отвърна управителят. — Но мога да направя изчисленията само след като получа отчета от мадам Льоблан. — Усмихна се и додаде: — Струва ми се, че Робърт няма да остане особено доволен, тъй като ще се окаже, че ти дължи пари.
Майлс измъкна от писалището счетоводната книга на шивашкия салон.
— Според мен спокойно можеш да се хванеш на бас за това. Но, като се замисля, сумата е незначителна, сравнена с риска. Питам се защо го е направил.
Оли поглади мустака си.