— Името му е Уикс — отвърна безгрижно чичото на Сюизън. — Бартоломю Уикс, каменоделец и зидар. — После измъкна някакво писмо от джоба си, постави го пред своя домакин и рече усмихнато: — Сюизън ви изпраща това.
В хаоса, обзел живота му през последните дни, Майлс съвсем бе забравил да драсне няколко реда на своята полусестра. Тъй като писмата й по принцип бяха отегчителни и безлични, отговорите му неизменно бяха едни и същи. Въпреки това никога не бе изпитвал толкова нежни чувства към друго човешко същество докато… Прогони внезапно появилата се мисъл за Мора и взе посланието. Щом видя почерка обаче, който толкова много му напомняше този на Мора, пред вътрешния му взор се изправи образът й. Затаи дъх и премигна, за да прогони видението.
— Предполагам, че отсега нататък ще й отговаряте директно, без моето посредничество.
Младият мъж кимна, прекалено уморен и загрижен, за да може да отговори. А ако онзи вечно хленчещ Джефри издадеше дори още един звук, с удоволствие щеше да стовари юмрука си в нацупената му червисана уста. Така поне тягостното гостуване щеше да привърши набързо.
Робърт огледа стаята.
— Къде се изгуби с пелерините ни това момче Уилям?
— Да си върши работата, предполагам — отвърна Майлс, смутен от любезното поведение на госта си.
Той бе приел доста спокойно обвинението.
— Колко странно — рече провлечено Харпър. — Изведнъж ми направи впечатление, че тази вечер не виждам никакви жени. — Обърна се към спътника си и лицето му се разтегна в малко прекалено самодоволна усмивка. — Как ти се струва, Джефри? Домът на Майлс Кънингам без жени.
— Не проумявам — изчурулика запитаният.
— И то при всичките ви богатства — сгълча домакина си Робърт. — Колко жалко.
— Слугинята ни напусна неочаквано — обясни младият мъж, — и се страхувам, че точно в този момент не съм способен да приемам гости. Разбирате в какво положение се намирам, нали?
Харпър очевидно известно време не можа да намери какво да отвърне, което беше доста странно за него. Затова пък, когато най-после проговори, гласът му бе учудващо любезен.
— Напълно. Колкото до мен, престоят в страноприемницата ми е много приятен. Нещо по-различно, нали разбирате, вид авантюра. Макар че храната е отвратителна. — После погледна разбиращо към Оли, който се бе облегнал удобно на стола си. — Във всеки случай изобщо не може да се сравнява със стандартите на Маки.
— Звучи оригинално — побърза да се обади Майлс, тъй като се опасяваше, че Куксън може да отвърне на предизвикателството.
— Оригинално, наистина — изписука Джефри.
Робърт погледна отново часовника си и заяви припряно:
— В такъв случай е по-добре двамата с Джефри да тръгваме. — Погледна приятеля си. — Той умираше от желание да посети клубовете, докато аз умирах в болничното си легло.
— Какъв си шегаджия само — изхили се Джефри.
Майлс ги изпрати до входната врата. Когато се върна в кабинета, Куксън бе напълнил отново догоре чашите им.
— Е, Оли, не беше чак толкова зле — заяви младият мъж, като пое питието си. — Не може да не му се признае, че успя да се измъкне с достойнство от това тежко обвинение.
Управителят се престори, че плюе върху килима.
— Той е един безделник, омотан в дантели. Господ да благослови морето, че го е наказало малко. — Повдигна за поздрав чашата си. — Успя да го поставиш на мястото му.
Майлс допря чашата си до неговата.
— Няма ли да кажеш някоя мила дума и за Джефри?
Оли едва не се задави.
— Видът на тези две маргаритки е достатъчен да набръчка най-хубавите части на един мъж.
— И двамата обаче ми се сториха по-скоро сломени — рече замислено младият мъж.
Куксън поклати глава.
— Робърт не беше във форма тази вечер, но подозирам, че ще дойде на себе си преди да замине за континента и тогава глупостите му няма да ни се разминат.
Майлс разтвори палеца и показалеца си с думите:
— Моля се дозата да бъде малка.
— Подкрепям те — заяви управителят. — А след това може да води във Франция малкия си Джефри с остър нос и папагалски отговори. Жабарите не заслужават нищо по-добро от такива като тях.
— Абсолютно вярно — съгласи се младият мъж.
Измъчваха го хиляди въпроси. Срещата с Робърт му се струваше незавършена. Стори му се прекалено нетърпелив да му отстъпи настойничеството на Сюизън и да й върне взетите от нея пари. Може би тя наистина създаваше прекалено много неприятности? И все пак, прибързаното съгласие на Робърт не беше ли малко пресилено?
Майлс се прозя и изрита завивките към краката си. През целия ден се бе чувствал толкова уморен. Защо тогава не можеше да заспи? Прекалено много неща се случиха напоследък, повечето от тях не можеше да контролира. Беше изтощен, беше объркан, беше самотен.