В съзнанието му изплува образът на Мора и той почувства познатото задоволство, с което тя изпълваше живота му. В този момент видението изчезна безмилостно.
— По дяволите!
Младият мъж се обърна по гръб и се взря в тавана.
Откъм вестибюла се чу неясно думкане. Решил, че това е бастунът на Оли, Майлс затвори очи. И отново започна да се измъчва от спомена за две сини очи, толкова тъмни и блестящи, че човек би могъл да ги съзерцава цял живот и никога да не се отегчи.
Думкането се повтори, този път по-силно. Очевидно идваше отдолу. Някой блъскаше по главния вход. Кънингам намъкна панталоните си, като мърмореше под нос, запали лампата и излезе в коридора. Вратата на Оли се отвори.
Управителят го погледна смутено.
— Кой може да идва по това време?
— Вероятно Робърт се е върнал за нещо — отвърна нетърпеливо младият мъж.
Куксън поклати глава с отвращение.
— Ще си взема бастуна.
— Не си прави труда. Вече се превърнах в компетентен управител.
Смехът на Оли го съпроводи надолу по стълбите. Думкането ставаше все по-настойчиво и го изпълваше с удивление как мижитурка като Робърт е способна да удря така силно. Или пък да язди кон по целия дълъг път до Пъруикшир. Картината, която си представи, бе наистина комична — Робърт, наконтен с брокатени дрехи в лавандулов цвят, възседнал странично един от онези тежки шотландски коне.
Чукането забави ритъма си.
— Ръчичките ли си нарани, пиленце? — промърмори под нос Майлс, вече стигнал до тъмния вестибюл.
Отвори широко вратата, в очакване да чуе смешните извинения на Робърт и писуканията в знак на потвърждение на Джефри.
И замръзна на място.
Офицерът срещу него, вирнал брадичка и вдигнал ръка с намерение да поднови ударите, отстъпи крачка назад и излая някаква заповед. Преди младият мъж да успее да премигне, цяла рота от Леката кралска кавалерия, лъщяща с медните копчета и златните ширити по униформите, нахълта в къщата.
Ръка в кожена ръкавица пое лампата от дланта му. Двама широкоплещести драгуни го блъснаха грубо към стълбището.
Кръвта на Майлс кипна.
— Какво е това, дявол да го вземе! — изкрещя той.
Повдигнал високо вежди, той си проправи с лакти път до офицера. Сграбчи го за еполетите, вдигна го от пода и го блъсна в стената.
— Кой сте вие? И какво, по дяволите, значи всичко това? — Младият мъж правеше отчаяни усилия да обуздае гнева си.
Отворил широко очи, с килната на една страна каска, офицерът заяви:
— Полковник Кристофър Флетчър. Тук сме от името на краля.
Майлс чу зад себе си подрънкване на саби и търкане на подметки по пода. Погледът му обаче не се откъсваше от офицера, който се взираше тревожно към хората си.
Младият мъж го разтърси отново. Каската с перо издрънча върху пода.
— Каква работа може да има тук кралят, че да нахлувате по този начин в жилището ми?
В мига, в който пленникът му отвори уста, за да отговори, Майлс усети в гърба си върховете на няколко саби.
— Стойте настрани!
Младият мъж хвърли поглед през рамо и зърна Оли, който се приближаваше с бастун в едната ръка и вдигнат пистолет — в другата. Войниците погледнаха неуверено командира си, който кимна. Мъжете направиха път на Куксън.
Майлс пусна офицера, който се свлече на пода и после се изправи.
— Обяснете сега какво има — рече Кънингам.
Офицерът се опита спокойно да приведе в ред униформата си. След това се изкашля.
— Вие ли сте Майлс Кънингам?
— Да, и ако държите на поста си, ще се извините и ще си тръгнете.
Полковникът вдигна каската си, тракна с пети и обяви:
— Арестувам ви в името на Негово величество, крал Джордж!
— По какво обвинение?
— Държавна измяна!
Майлс успя да се пребори с отегчения смях, който се надигна в гърлото му, многото ангажименти никога не му бяха позволявали да се занимава с политика. Членовете на неговия клуб често го бяха критикували, задето не взема участие в държавните дела.
— И какво съм направил, че да засегна короната? — попита той, като следеше грижливо за тона си.
Още три саби докоснаха гърба му.
— Укривате предателски стоки.
— Невъзможно — изрева Оли. — Кой ви разправи тези врели-некипели?
— Врели-некипели ли? — озъби се офицерът. — Уверявам ви, че не са врели-некипели. Имаме доказателства. Доказателства, че Майлс Кънингам притежава съоръженията за изработване на предателските и забранени от закона шотландски десени. Имаме кралска заповед да претърсим дома ви и да ви арестуваме, сър.
Той махна с ръка. Един от подчинените му извади навит на руло свитък и го постави в дланта на полковника. Той разви хартията и със запъване и по типичния за военните начин, зачете: