— Единственото добро нещо, което е направила някога лейди Сюизън, е да ни препоръча Мора — тя наистина си го заслужава. — Лъжичката тракаше в чашката, докато Маки разбъркваше буйно захарта. — Все едно и също става с тази лейди Сюизън. Прави се на ваша предана сестра, когато иска нещо, да, не може да й се отрече, но в другите случаи…
— Достатъчно! Не искам да слушам повече критики по неин адрес! — изкомандва младият мъж и стана от масата. — Отивам на пристанището. Ще разтоварваме „Мечта“.
Озадачена от казаното, Сюизън наведе глава. Болезнено желаеше да разбере защо икономката има толкова лошо мнение за Сюизън Харпър, но не й остана ред да попита.
— Отивам на пазара — съобщи Маки. — В това време ти оправи леглото на господаря и се заеми с прането.
Сърцето на момичето спря да бие за момент при мисълта да се озове в спалнята на Майлс. Успя да прикрие смущението си и попита:
— Прането ли?
Маки кимна.
— Помощник-капитанът донесе сандъците с принадлежностите и на двамата снощи, след като ти си легна. И ако не се заемем веднага с тях, скоро всичко ще мухляса.
— Какво трябва да направя? — попита Сюизън, истински объркана, в Роуард с прането се занимаваха Нели и Флора Макайвър, а Роуина и по-младите момичета отговаряха за чистенето.
Икономката намести бонето си, вдигна кошницата и отвори задната врата.
— Същото, което правиш при всяко пране — едно и също е навсякъде, скъпа. Накарай Уилям да запали огън отзад в двора, после свали мръсните дрехи. Ще ти помогна да ги сортираш.
Вратата се затвори след нея, но се отвори отново почти веднага.
— И не забравяй от време на време да хвърляш поглед в стаята на мистър Куксън.
— Добре, Маки — отвърна невъзмутимо младата жена, макар умът й да препускаше трескаво.
Спалнята на господаря бе последното място, където желаеше да ходи. Беше дошла дегизирана в дома на Майлс с едничката мисъл да постигне целта си. Сега обаче започваше да си дава сметка, че новото й занимание включваше много повече неща, отколкото бе предвиждала първоначално. Как щеше да избягва Майлс и любопитните му погледи, ако трябваше да оправя леглото му, да му пере дрехите и един Господ още знае какво? Как щеше да се справи със слугинските задължения?
— Девойче?
Сюизън трепна при звука на гласа му. Той бе застанал на вратата с шапка и палто в ръка. Бе наклонил глава на една страна, смръщил озадачено красивото си чело. Погледът й неволно се насочи към очите му, които я наблюдаваха напрегнато. Обзе я неспокойствие, неприязън и немалко страх. Хвана се здраво за ръба на масата.
В този момент Майлс се овладя. Тръгна към нея с широка усмивка на лицето. Двамата продължаваха да се гледат, когато той се надвеси над масата. Младата жена изведнъж бе заобиколена от уханието на бръснарския му сапун и този аромат й напомни за баща й. Дъхът й секна, а пръстите й се впиха още по-силно в дървената плоскост пред нея.
Лицата им бяха само на сантиметри едно от друго. Сърцето на Сюизън биеше толкова силно, че се опасяваше да не би и той да го чуе.
Усети, че се изчервява, Майлс продължаваше да я наблюдава съсредоточено, а когато вниманието му се премести към раменете и гърдите й, тя си помисли, че ще потъне в земята от срам.
— Имаш особен поглед, девойче — рече тихо той, а топлият му дъх погали бузата й. — Внимавай с него, иначе ще омаеш не когото трябва с тези сини очи.
Чувстваше главата си изпразнена. Беше напълно безпомощна, безсилна да се отдалечи от него. Най-накрая младият мъж се изправи.
— Кифличките бяха чудесни — заяви той, сякаш онова преди малко изобщо не беше се случвало. Намигна игриво, подхвърли последната кифличка във въздуха и я хвана ловко. — Ще очаквам да приготвяш от тях всяка сутрин.
И излезе.
Сюизън се отпусна върху един стол и въздъхна шумно. Сърцето й все още барабанеше оглушително. Беше уплашена от Майлс Кънингам — о, да, много бе уплашена. Как можеше да се надява да изпълни успешно мисията си, ако продължеше и занапред да подскача при всяка негова поява?
ГЛАВА ВТОРА
Стиснала овехтялата пазарска кошница на Маки, Сюизън си проправяше път през тълпата на пазара. От всички страни продавачки на риба и баничари възхваляваха гръмогласно стоката си, изложена върху изпъстрени с весели декорации сергии и каруци. Твърдото лондонско наречие дразнеше младата жена, свикнала с музикалния шотландски акцент.
Някакво момиче с тежка престилка предлагаше баница с дроб и халби горчива бира. Носеше се воня на мърша, свине и гниещи плодове. Сравнен с кристалния въздух и чистите пътища на Пъруикшир, Лондон приличаше на купчина тор.