— И ще отложиш оттеглянето си в Корнуол? — попита Оли със светнали очи и странна физиономия.
— Корнуол ли? — махна с ръка младият мъж. — Корнуол надали бе истинско разрешение на въпроса. Не мислех сериозно за него. А и след престоя ми тук, голият пейзаж там едва ли ще ме задоволи.
Куксън се изкашля, погледна върховете на обувките си и рече тихо:
— Може да не те пуснат веднага.
Увереността на Майлс се пропука.
— Какво искаш да кажеш?
— Имат заповед да претърсят всичките ти складове и кораби в пристанището. Възнамеряват да огледат дори останките на „Звезда“.
— Мили Боже — възкликна младият мъж. — Трябва да са се отчаяли. Та аз дори вече не притежавам онова, което е останало от нея.
— Не — озъби се Оли, — не са се отчаяли! Силата е на тяхна страна и имат „Божественото право да постъпват така, както им харесва“.
— Претърсването може да продължи с дни.
— Или седмици, в зависимост от това доколко твърдо министърът на правосъдието е решил да те изкара виновен.
Куксън се приближи до леглото. Отметна завивките и огледа овехтелите чаршафи и продънения дюшек. Набърчи с отвращение нос и пусна одеялото.
— Ужасни условия, особено като се има предвид какви хора затварят тук — заяви той.
Спокойствието на управителя се отрази и върху господаря му.
— Съжалявам, че ти се развиках. Знам, че правиш всичко, което зависи от теб.
— О, свикнал съм на избухливия ти характер.
— Забелязвам, че ставаш сантиментален — обяви с обвинителен тон Майлс, но неговият глас също прозвуча по-дрезгаво от обикновено. Забелязал смутения вид на Оли, побърза да добави: — Трябва да се дължи на влиянието на Маки. Очаквам да ми съобщиш, че си й направил предложение.
Куксън се разсмя.
— Не и докато папата е католик. Тя няма да се омъжи за разведен човек.
— Може да промени мнението си.
— Най-добре не се хващай на бас за това. По-скоро Джордж ще даде независимост на колониите, отколкото тя да надвие ината си.
— Съжалявам, Оли.
— Аз също, но колкото и да си го признаваме един пред друг двамата с теб, това няма да накара Маки да застане пред олтара, нито пък ще измъкне теб от тази каша.
Младият мъж почувства прилив на симпатия. Щом бъркотията се пооправеше, щеше да поговори сериозно с икономката. Може би щеше да я накара да проумее какво губи. Този въпрос обаче трябваше да почака, имаше първо да разрешава собствените си проблеми.
— Оли, искам да отидеш във Франция и да намериш Робърт. Няма да го оставим да се измъкне току така.
— Почакай — вдигна ръка управителят. — Ще говорим за това конте след като се изкъпеш и хапнеш. Стомахът ми се обръща само като се сетя за него.
Двама от надзирателите внесоха ваната. Скоро Майлс се отпусна блажено в топлата сапунена вода.
— Как е Маки?
Оли въздъхна тежко.
— Горе-долу толкова вбесена, колкото Бригс Маккорд, когато го нареди както му се полагаше задето прелъсти италианската девица. — Изхили се и додаде: — Благословена да е за смелото си сърце нашата Маки. Чукна по главата един от гвардейците с бастуна ми, защото счупи един от нейните буркани с ягодово сладко. А той се разкрещя, все едно че го бе изкормила.
— И аз мисля, че са постъпили доста нахално… и дръзко, щом са претърсили килера й — заяви добродушно младият мъж.
— Тогава не тършуваха из килера, а в мазето. Само дето не го разкопаха, ще речеш, че търсеха имане.
Майлс си припомни последния път, когато бе слязъл в мазето. Почувства напрежение в слабините и копнеж — в сърцето. Тогава за малко не бе взел Мора направо върху масата. Спомни си и девическата й съпротива. Той искаше да й достави удоволствие. А тя си е мислила за шотландските реликви. Дали не се бе опъвала, защото е знаела, че десените са наблизо? Разбира се, че е знаела.
Въздъхна и потърка болезненото си чело. Мора бе сграбчила сърцето му и го бе разкъсала. Проклетите драгуни бяха направили на пух и прах дома му.
— А херцог Ейнсбъри?
— Можеш да се гордееш с него. Къде ли не отиде, за да говори в твоя полза. Срещна се и с опозицията в министерството. Всички са вързани като кравешки черва, да знаеш. И той не се отказва да действа.
— Добре. Ако не се измъкна скоро оттук, нищо добро не очаква Мора, когато я намеря. Още по-лошо се пише на Робърт.
— Кой знае защо, не мога да си я представя във Франция, в компанията на Робърт и Джефри.
— Тогава по-добре да си стои в Шотландия — извика Майлс и стовари юмрук във ваната, сапунената вода плисна върху лицето му. — По дяволите! — И той избърса подлютените си очи.