Подпрян тежко на бастуна си, с увиснал мустак, с мрачен поглед, управителят действително имаше вид на човек, изгубил най-добрия си приятел. Почувства отново угризения, но побърза да ги пропъди. Едуард го бе направил за посмешище. Робърт бе страдал мълчаливо в сянката на братовите си успехи. Но вместо най-после да стане господар на наследството след неговата смърт, той бе отхвърлен отново. Онова нагло парвеню Майлс Кънингам като червей си бе проправило път до сърцето на Едуард и бе успяло да получи в наследство богатствата на рода Харпър.
Робърт бе очаквал прекалено дълго този миг, за да позволи на някакво подобие на угризения да развали ликуването му. Сега най-после наследството на Харпърови щеше да отиде в джобовете на този, комуто се падаше по право.
— Добре дошъл, Куксън — приветства го любезно домакинът и протегна ръка. — Каква приятна изненада.
— Благодаря, мистър Харпър.
Ръката на Робърт бе отпусната и безволева като дланта на Джефри, доброжелателното му поведение — в контраст с обичайното му кисело настроение. Дори суетно поддържаната брада се стори на Оли мърлява, непривлекателна.
— Моля, заповядай, седни, за да си отпочине кракът ти — посочи към единия от диваните до прозореца Робърт. Джефри се спусна със столче за краката в ръце към посочената мебел. — Би ли налял бренди, Джефри? Струва ми се, че Куксън има нужда да пийне нещо.
Джефри забърза към барчето и сграбчи бутилката с двете си длани. Връхчето на езика му се показа измежду ярко червисаните му устни. Изглеждаше погълнат от работата си, но не отделяше поглед от госта. Брендито преля чашата, която пълнеше. Робърт затаи дъх. За Бога, ако Джефри провалеше ролята си, щеше да се наложи да свири на лютня из лондонските улици, за да се прехранва. Изгледа спътника си строго. В резултат на това Джефри бе пример за уважение и почтително отношение към по-възрастните, докато сервираше напитките.
Куксън се отпусна върху дивана и погледна отчаяно през прозореца.
— Идвам по желание на Майлс.
Робърт заликува вътрешно.
— Предполагам, че се чувства добре.
— Майлс е… е, не изпитва болка.
Думите прозвучаха като най-нежна музика за ушите на Харпър.
— Болка ли? Да не се е случило нещо?
— Да — измънка Оли и издаде напред долната си устна. — Арестуваха го за предателство.
— О, не! — изписка Джефри.
Робърт се престори на възмутен и заяви:
— Но аз не съм чул нищо за това! Защо не ме информирахте?
— Дойдох веднага след уреждането на въпроса.
Робърт се наклони към госта си.
— И за какво предателство са арестували Майлс? Та той бе истински светец. Брат ми го отгледа и възпита като истински англичанин. Освен ако… — Спря за момент и след това поде с леко назидателен тон. — Освен ако е извършил нещо противодържавно в колониите?
— Не става дума за политика. Поне не за политиката в колониите — въздъхна тежко Куксън. — Министърът на правосъдието го обвини в притежаване на Maide dalbh.
— Шотландските десени! Арестували са Майлс заради старите пръчки на Сибийл? Невъзможно. Та те вече не съществуват.
— Кажи го на драгуните, които обърнаха дома му с главата надолу.
— Драгуни ли? О! — проплака Джефри.
Робърт преливаше от щастие.
— Е, предполагам, че са се смутили доста, когато не са открили нищо.
Очите на Куксън се напълниха със сълзи.
— Казах на драгуните, че десените не са вкъщи — промълви нещастно управителят. — Но дали ще ми повярват?
И той поклати тъжно глава.
— Не се притеснявай — заяви домакинът му, като същевременно си представяше купищата пари, които вече бяха на негово разположение. — Няколко щедри подкупа там, където трябва, и Майлс ще бъде отново свободен.
— О, страхувам се, че е прекалено късно за това.
— Мошеници! — изръмжа Робърт. Не възнамеряваше да спести епитетите си. — Разкажи ми всичко, което се случи.
Управителят изгълта на един дъх брендито. Харпър щракна с пръсти и Джефри побърза да напълни отново чашата му.
— Войниците пристигнаха посред нощ — започна Куксън, забил поглед в чашата. — Двама от тази божия напаст помъкнаха Майлс в Тауър, докато другите се заеха с къщата. И изкараха акъла на бедната Маки.
На Робърт му идеше да каже, че тя изобщо няма акъл, но се въздържа от подобни коментари и рече тържествено:
— И кога стана този панаир?
— Преди две седмици. Истински ужас.
— Истински ужас — пропя Джефри и отпи от брендито си.
— Срам ме е да се нарека англичанин — продължи Куксън, вперил тъжния си поглед в Джефри. — Знаеш ли какво правят с предателите?
— Не. Какво?
Оли приближи показалеца до шията си и направи режещо движение през гърлото си.