Историята бе достатъчно обикновена, за да звучи правдиво, но младата жена имаше известни резерви.
— Защо трябва да се преструвам, че имам съпруг? За да омиротворя неколцина от хората си, така ли?
Нели се намръщи, загледана в ръцете си. След дълго мълчание най-после каза:
— Имаш нужда от този съпруг заради бебето в утробата си.
Младата жена, която постоянно се намираше на ръба на депресията, бе избягвала досега този въпрос. Изричането му на глас й причини очакваната болка. Мили Боже, какво бе сторила?
— Не позволявай туй да те тревожи, миледи — обади се тихо прислужницата. — Не виждам причина да родиш дете като Ейлис.
Подобна възможност бе прекалено ужасна, за да мисли за нея. Подобно на страхливец, който дезертира от фронта, тя я отблъсна от съзнанието си.
— И кого предлагаш да представим като моя скъп и ненавреме отишъл си господар?
— Ами, каквото име ти харесва, миледи, след като подобна личност не съществува — отвърна слугинята така невъзмутимо, сякаш казваше на Сорча да си избърше лицето.
— А ако Майлс дойде отново на посещение?
— Няма да посмее — заяви пренебрежително Нели. — По-скоро бих се хванала на бас, че Макайвър и Шеймъс Хей ще престанат да се джафкат заради кашата, която забъркала баба ти. А и, както сама каза, на Майлс Кънингам изобщо не му пука за теб. Освен ако не си скрила нещо.
При вида на любопитното изражение на слугинята, младата жена усети почти физическа болка в сърцето си.
— Майлс е влюбен в друга жена. Чувствата му са отдадени на онази, която е изобразена върху миниатюрата в спалнята му.
— Тогава защо да не обявим моята версия?
— Мисля, че няма причина да не го направим.
Сюизън прогони непостоянните си емоции и приглади раираната пола на роклята си.
— Отпуснах я малко. — Нели се приближи до господарката си и дръпна плата около кръста й. — Трябва да ушием нови рокли — съвсем скоро ще имаш нужда от тях.
На фона на очакващото я мрачно бъдеще, идеята да мисли за някакви си рокли, се стори комична на младата жена. Извърна се, за да прикрие горчивата си веселост.
Чу гласа на прислужницата иззад гърба си.
— По-добре си сложи и бонето — синьото, за да подхожда на райетата.
Сюизън замръзна. Припомни си всичките пъти, когато Майлс бе засягал темата за бонетата й. Спомни си и начина, по който светваха очите му, когато го предизвикваше.
— Е? — настоя слугинята. — Ще сложиш ли боне или не?
Младата жена изправи гръб и се пребори с желанието си да каже на Нели какво мисли за предложението й.
— Чудя се — продължи да говори провлачено прислужницата, докато сгъваше нощницата на господарката си, — защо този въпрос те разстройва толкова.
Сюизън си пое дълбоко въздух, изобрази най-ярката усмивка на лицето си и се обърна.
— Да крия косите си ли искаш? — Тя разтърси глава и типичните за рода Камерон пламтящи кичури се пръснаха по раменете й. — Не. Гордея се, че съм отново червенокоса.
Слугинята се намръщи, а по лицето й се изписа недоверие. Младата жена бе сигурна, че в този момент Нели преливаше от гордост. И не се излъга. Миг по-късно Нели изпухтя щастливо и рече:
— Нали ти казах: въпрос на време е да стане отново червена.
Сюизън отвори вратата.
— Да, точно така каза, Нели.
Сюизън потръпна, когато се озова в стария коридор, но щом стигна извитото във форма на спирала стълбище, което водеше от покоите й в южната кула на замъка към главната зала, топлината от камината достигна до нея.
Докато слизаше си представи как трябва да е изглеждал Роуард касъл преди векове — преди якобитите, преди възкачването на крал Джордж. Някога голямата зала била нещо като музей, посветен на прадедите й от рода Камерон. Сред портретите били окачени бойните щитове и мечове, знамената и парчета плат с характерните десени на близките на рода Камерон кланове. След битката при Кулоден обаче мародерската английска армия бе преминала през Пъруикшир като убийствена, леденостудена вихрушка.
Макар да бе родена прекалено късно, за да може да види голямата зала в тогавашния й вид, Сюизън често си бе представяла своите предци. По-светлите петна по стените доказваха, че по тях са били окачени много портрети. В мазето пък гниеха масивни парчета варосано дърво, за които знаеше, че някога са били част от техните рамки. Докосна студената каменна стена. Опита се да си представи кои от прадедите й бяха сторили същото. Прабаба й, Файона Камерон, бе минавала оттук. Дъщеря й, Маргарет, с тежка връзка ключове поклащащи се на колана й, бе правила същото. Но Сюизън нямаше как да види образите нито на скъпата Файона, нито на смелата Маргарет.