Достигналият до ушите й шум прекъсна размислите й и я накара да си спомни, че има да върши доста работи. За да не се налага да повтаря историята, която бяха измислили с Нели, щеше да изчака още две седмици. Всички щяха да дойдат за празника. Щеше да им каже наведнъж. А сега трябваше да намери Грейм Дъндас.
Стигна до голямата зала. Неколцина човека метяха и бършеха прах.
Младата слугиня, която премиташе пред камината, я поздрави:
— Добр’утро, миледи.
— Добро утро, Роуина. Виждала ли си Дъндас?
Роуина се изсмя и кафявите й очи светнаха развеселено.
— Да, ей го там, пляска по дупето малката Сорча.
Изражението на момичето напомни на младата жена за Майлс. Колко пъти се бе опивала от блясъка в погледа му? Със съзнанието, че ще се разплаче, ако продължава да съжалява за него, тя си пое дълбоко въздух и рече:
— През прозореца си я видях как се сби с Макаду. Дъндас напляска ли и него?
— О, да — отвърна Роуина и премести метлата в другата си ръка. — Той не би проявил предпочитание дори към собственото си дете. Имате ли някакви нареждания за днес, миледи?
Сюизън огледа залата. Когато привърши огледа си, заяви:
— Излъскай прозорците и внеси саксиите с шибои на Ейлис. Постави ги на первазите на прозорците и сложи нови факли по стените.
Слугинята се поклони отново.
— Да, миледи. Шибоите ще освежат залата. Да сменя ли ароматните треви?
Младата жена кимна и се приближи до столовете край камината. На пода стояха плетени кошници пълни с различни треви. Целта им беше да се преборят с мириса на застояло, който се носеше из целия Роуард касъл, независимо, че често и усърдно търкаха и чистеха стаите му. Някога ароматичните билки се пръскали по пода, но откакто по него се постилаха килими, започнали да ги поставят в рехаво оплетени кошници.
— Да, смени ги днес, а после отново преди празника. Ейлис е събрала достатъчно за цялата зима.
Когато Роуина се поклони отново и отдаде цялото си внимание на своята работа, Сюизън се приближи до вратата. Първото, което видя щом я отвори, бе Дъндас, висок колкото свещения дъб на Мърфи, поставил ръце на хълбоците си. Гледаше след Сорча, която тичаше към тъкачното отделение с такава скорост, сякаш по петите й я следваше цяла армия дяволи.
— Дъндас — повика го младата жена.
Той се обърна и тръгна към нея. Мъжествено изсеченото му лице, прорязано от голям белег — спомен от битката при Кулоден и от десницата на самия Къмбърланд, бе покрито с гъста златисточервеникава брада. Масивните рамене бяха скрити под мека ленена риза, тъкана и боядисана тук, в Роуард. Под тъмнокафявите му панталони от дебел ленен плат, също роуардско производство, изпъкваха силно развитите мускули на краката му.
Грейм Дъндас обучаваше и командваше войниците на Пъруикшир, осигуряваше защитата на замъка и се грижеше за въоръжението. Привърженик на старите шотландски обичаи, той се грижеше и за сигурността на Сюизън. Предвождаше малката група мъже, придружила младата жена до Абърдийн, а след това се разбунтува срещу желанието й да останат да я чакат там. Най-накрая й се наложи да го заплаши, че ще го върне, ако не се подчини. В повече случаи, отколкото можеше да си спомни, Дъндас я бе запазил невредима от единственото, което според него я заплашваше в Пъруикшир: Лаклан Маккензи и домогванията му към сърцето й.
Когато верният мъж се приближи достатъчно, Сюизън рече:
— Добро утро. Развърза ли вече колана?
— Да. — Усмивката му стигна до ушите. — Но за малко. Макаду вдига такъв шум, все едно че някой удря с пръчки по главата ти.
В нея се обади познатият копнеж и с радост в сърцето осъзна, че скоро щеше да си има свое собствено семейство. Нямаше нужда от Майлс, за да отгледа заедно с него детето си. Нямаше нужда от никого.
— Ще кажа на Маккормик да ти направи гореща напитка от мляко, вино и подправки — предложи закачливо тя.
Лицето му се изкриви, сякаш бе изпил чаша оцет.
— Предпочитам да прекарам деня в компанията на Нели и нейните клюки.
Сюизън се разсмя.
— Изпрати няколко от хората си да съобщят, че в неделя след две седмици ще празнуваме. — Забелязала изненаданото му изражение, побърза да добави: — Дотогава ще приключим с боядисването. Ще приберем варелите и ще донесем становете.
— Точно от празненство се нуждаем сега, след като най-после се прибрахте.
— И аз така си помислих. Иди при вдовицата Маккормик и поискай най-добре угоеното говедо. Заколи го и го отнеси на мисис Пийви.
— Да, миледи. Ако взема всичкото месо, тогава тя може би няма да направи саздърма.
Младата жена се засмя отново.
— Ние с теб май сме единствените шотландци, които не обичат саздърма. — При мисълта за силно подправения колбас стомахът й се сви заплашително. Тя отмести поглед встрани, докато неприятното усещане премине. — Донеси достатъчно уиски и бира за мъжете, и ягодово вино за…