— Да, точно така — това е задължение на домакините в Шотландия.
Побеснял от самодоволното й държане и нетърпелив да остане насаме с нея, Майлс присви очи и рече заплашително:
— Задълженията ти скоро ще бъдат определени отново.
— Моите задължения, — отвърна младата жена, са били определени преди столетия, както щеше да научиш, ако си бе направил труда да попиташ. Да не би да възнамеряваш да промениш положението ми така, в резултат на взето за една минута решение?
Учуден от обидената й физиономия, Майлс попита:
— Защо се сърдиш? Общуването ни беше твое дело. Както и раздялата.
— Да — промълви тя, — и ще се погрижа да се разделим отново — този път завинаги.
Думите й го жегнаха дълбоко и той си пое мъчително въздух — глътка въздух, ухаеща сладко на пирен и на Сюизън. В него напираха емоции, които знаеше, че няма да успее да контролира. Поне не сега. Изпитваше гняв и объркване. Бе попаднал отново под силното привличане на тази червенокоса жена. Бе уморен от дните, прекарани на седлото. И въпреки всичко дълбоко в себе си изпитваше уважение към прямите маниери на Сюизън — тя можеше без проблем да затвори вратите на замъка си пред него и да постави в бойна готовност хората си. Двамата с Уилям щяха да станат лесна плячка за десетките стрелци, разположени по бойниците на Роуард касъл. Какво бе замислила?
Когато стигнаха до вратата, тя се обърна към децата, които стояха нащрек.
— Макаду, Джими, спомняте ли си Майлс Кънингам?
— О, да, лейди Сюизън — отвърна Макаду. — Той беше тук миналата година по време на жътвата, но вас ви нямаше.
Младият мъж се приближи още по-близо до своята домакиня и прошепна:
— Този път със сигурност ще има жътва. И ти, скъпа моя, ще бъдеш реколтата. — Изпита голямо удоволствие, когато усети напрежението й под дланта си. — За Бог, Сюизън, ще те видя смирена и покорна.
— Да, точно така, Макаду — отговори невъзмутимо тя и накара Майлс да се учуди откъде взема всичкия този кураж. — Отнеси вещите му в северната кула. — После се обърна към Майлс. — Сам ли дойде?
Учтивостта й го смая окончателно. Не виждаше ли, че бе побеснял? Когато успя да намери глас, младият мъж рече лаконично:
— Не, с Уилям. Той е в конюшнята.
Неговата домакиня кимна с царствен жест и се обърна отново към момчетата.
— Идете в конюшнята и заведете Уилям в северната кула. А после трябва да се погрижите за конете им.
— Да, миледи — изцвъртяха в хор те и се пръснаха да изпълняват възложените им задачи.
— Гладен ли си?
Сините й очи му се сториха огромни.
Майлс усети, че губи контрол.
— За Бога, жено, да! Достатъчно съм гладен, за да те напердаша още тук! И ако не престанеш с тези любезности, ще го направя още на часа!
Крайчетата на устата й се разтегнаха в усмивка.
— Да престана с тези любезности? — повтори замислено тя и поклати глава, при което огнените й коси затанцуваха на слънчевата светлина. — Това е нещо ново и имам нужда от време, за да размисля върху него.
Майлс я сграбчи за ръката и я повлече към главния вход на замъка.
— Ще размишляваш върху още много други неща и най-вече изповеди, когато свърша с теб, Сюизън Харпър!
— Изповеди ли? — попита тя. — А аз си мислех, че ти трябва да ми признаеш някои неща, не аз — на теб. Твоята алчност ни докара до тук.
Младият мъж премигна объркано, но гневът все още заглушаваше всички други емоции.
— Не знам защо си толкова изненадан от вида ми — заяви с влудяващо безизразен тон тя. — Нито пък защо ти бе нужно толкова време, за да дойдеш тук. За изминалите десет години бе редно да ме посетиш не само веднъж. Тогава щеше да знаеш как изглеждам. Или поне да хвърлиш един поглед върху портрета, който ти изпрати чичо Раби. Затова не бе проблем да бъдеш заблуден с помощта на малко черна боя.
— Заблуден, а? — изръмжа той, за да прикрие изумлението си с ярост. — Може би един път си успяла да ме заблудиш, но, помни думите ми, лейди Сюизън Харпър, това няма да се повтори!
И Майлс ускори крачка. За своя изненада откри, че тя го следваше без усилие. Ядосан отново, той се приведе към нея и промълви:
— Няма къде да избягаш, Сюизън.
— Вярно е — отвърна замислено младата жена. — Но може ли да помоля за едно последно благоволение… преди инквизицията?
— Внимавай да не ме докараш до крайност — заяви с предупредителен тон той, като се изкушаваше да премахне маската й на безразличие.
— Само до ваната ти… — Спря да говори за момент и набърчи безупречно изваяния си нос. — Човек може да припадне от тази миризма.
— Човек може да пострада и заради наглостта си — изръмжа Майлс и отвори вратата на замъка.