— Ще видим — промълви едва чуто тя, като го поведе към вестибюла. — След като се нахраниш и изкъпеш, настроението ти ще се подобри. Винаги става така при теб.
— Достатъчно! — изрева той и спря да се движи.
Сграбчи я за ръцете и я повдигна от пода. Когато носовете им се изравниха, той процеди:
— Последно предупреждение, жено — внимавай какво говориш!
В очите й прочете страх и изпита удоволствие, че най-после бе успял да произведе някакъв ефект върху нея. Сюизън се огледа нервно.
— Пусни ме долу — промълви тя.
— Ще престанеш ли с тези глупави брътвежи? — попита младият мъж и отново усети ухание на пирен.
— Наблюдават ни.
Погледът й се устреми към прислугата в залата.
По-объркан от когато и да било в живота си, Майлс потуши бурните си емоции.
— Не ми пука, ако ще сам крал Джордж да ни гледа. Ще престанеш ли с това смешно словесно излияние?
— Да — прошепна тя. — Кълна се. Моля те, пусни ме долу.
Огледа пламналото й лице и почувства едновременно страхопочитание и объркване. Как бе възможно тя да изглежда толкова различна и в същото време — толкова позната? Причината за това бе в косата й и в ефекта на огнения й цвят върху лицето на младата жена. Спомняше си колко бяла изглеждаше кожата й на фона на гарвановочерната коса на Мора Форбс. Сега кожата му й се струваше по-лъчезарна, с по-меки тонове, а харпъровски сините очи блестяха като сапфири.
— Моля те, Майлс! — повтори Сюизън. — Пусни ме долу!
Младият мъж се отърси от вцепенението си, нещо което през последния половин час му се бе налагало да прави доста често, но не я пусна.
— Можеш да бъдеш сигурна, скъпа моя, че в най-скоро време ще се озовеш отдолу.
Тя се изкашля и погледна встрани. Майлс изтълкува жеста й като признак на страх. Мигновено омиротворен, той се обърна към главното стълбище и я помъкна след себе си. Слугите, които чистеха в голямата зала, прекъснаха работата си, стиснали неподвижно метли и пера за бърсане на прах в ръцете си. Единствено очите им се стрелкаха нервно ту към единия, ту към другия. Някакво съвсем младо момиче изтърва плетената кошница, която държеше и по килима се разсипаха сушени треви и цветя. Младият мъж я изгледа смръщен. Слугинята се смути още повече и побягна от стаята, забравила напълно за разпилените билки.
— Не е нужно да ме дърпаш — заяви Сюизън с тон, сякаш разискваха различните видове чай. — Нито пък да притесняваш прислугата.
Стигнаха каменната стълба, която водеше към верандата. Майлс пусна лакътя й, но я хвана за ръката.
— В такъв случай считай, че ти и всичките ти хора сте в опасност, тъй като още не съм започнал.
Тя въздъхна, а изражението й го влуди с изписаното върху му примирение.
— Роуина — обърна се към прислужницата тя, — кажи на мисис Пийви да приготви обяд за нашия гост и да го отнесе в северната кула.
Момичето се поклони и изчезна зад огромния окачен на стената гоблен, на който бе изобразена ловна сцена. Младата жена постави крак върху първото стъпало на стълбите и рече:
— Ще те заведа до стаите ти.
Мъжката му гордост избухна. Как смееше да го прелъстява в Лондон и да го отблъсква в Шотландия?
— Ще ме заведеш до твоята стая! — поправи я той, докато се качваха по стълбите.
— Това е невъзможно — сряза го младата жена, — а и ще ти бъде много по-удобно…
— Ще бъда много по-ядосан, ако не го направиш — предупреди я той, наранен от категоричния й отказ. — В Лондон ти беше приятно да делиш леглото с мен, нали?
Тя се обърна към него. Погледна го изучаващо с широко отворени очи. В отговор Майлс повдигна едната си вежда.
— И ще продължим да делим леглото, Сюизън. Съмняваш ли се?
Тя хапеше лекичко пълните си устни. Устни, които бе целувал и които жадуваше да целува отново. Сюизън отвори уста да каже нещо, но в последния момент очевидно се отказа. Въздъхна тежко и затвори очи. Гъстите й вежди, тъмни като косата й само преди два месеца, спуснаха сенки по пламналите й бузи. Отпусна рамене. След това тръгна към една от вратите, през която се излизаше от верандата.
— Оттук.
Пътят им се осветяваше от малки факли в железни поставки. Във въздуха се носеше характерният мирис на горяща смола. Дали вече бе изразходила всички свещи, които й изпращаше най-редовно? Невъзможно. Робърт Харпър обаче бе казал, че прахосвала даровете му и издържала цялата област с парите, които й праща, вместо да използва новите станове, за да произвежда по-добри платове и да увеличи доходите си. Но Робърт Харпър често послъгваше. Майлс си представи как и в най-бедната колиба в Пъруикшир си светят със скъпите свещи, ухаещи на ягоди и канела, които купуваше от чужбина и изпращаше до Робърт, а той пък след това ги предаваше на Сюизън.