— Прекалено си щедра — измърмори той.
— Аз ли? — вдигна глава тя и го погледна изпитателно. — По какъв повод казваш това?
— Защото е истина.
— О, разбирам — отвърна провлачено тя, което се подсилваше допълнително от напевния й шотландски акцент.
Как бе успяла да говори така добре в Лондон? Очевидно бе жена с много таланти. Несъмнено бе използвала всички хитрости, които знаеше, за да се добере до леглото му, а после, когато постигна целта си, се бе измъкнала без да каже нито дума.
— Искам свещи да осветяват залата! — заяви сприхаво младият мъж, разсеян от очарователното поклащане на бедрата й.
— Непременно — отвърна тя.
— И ти да топлиш леглото ми!
Сюизън отвори смаяно уста и гостът й изпита огромно удоволствие. Нека се опита да отрече щастието, което бяха преживели заедно!
— Пристигнахме.
Младата жена отвори вратата към просторна стая. Веднага се хвърляха на очи масивно легло, покрито с богато бродирана кувертюра и дъбови столове с високи облегалки. Каменният под бе покрит с вълнени килими в тъмночервен цвят. Къде беше прекрасният персийски килим, заради който бе обикалял с дни Константинопол? Вероятно го бе подарила на някого или й бе хрумнало да го продаде.
Объркан от подобна безчувственост и изтощен до степен да не може да мисли нормално, Майлс се отпусна върху един от столовете. Тя очевидно изобщо не ценеше съкровищата, които й бе изпращал в продължение на години. На по-слабата част от неговото същество й се искаше да вярва, че бе скътала даровете му или ги бе изложила в някоя от стаите за гости. Изсумтя в знак на презрение към подобни благородни мисли. Домакинята му като че ли не забелязваше нищо, а започна да пооправя това онова из спалнята му… сякаш без да го забелязва.
— Ботушите ми — помоли той, наранен от отказа й, — ако обичаш.
В очите й светнаха гневни искрици и Майлс разбра, че е спечелил малка победа.
— Предизвикай ме — изръмжа той, като се молеше в себе си наистина да го направи.
Покорното й поведение го влудяваше.
За негово съжаление младата жена вдигна високо глава, прекоси стаята и коленичи в краката му. Светлината от прозореца се отрази в косите й и ги превърна в пламъци. До болка желаеше да зарови пръсти в гъстата вълниста маса, да я придърпа в скута си и да…
— Боже! — изпусна се той, ядосан от тази мисъл и още по-ядосан на начина, по който реагираше тялото му на нейната близост.
Сюизън вдигна очи и го погледна питащо, без да прекъсва работата си. Когато пръстите й се плъзнаха под маншета на ботушите му, младият мъж бе прорязан от силно желание. Мили Боже, нямаше ли най-после да престане да изгаря по тази измамница? Намръщи се отново и установи с удоволствие, че тя извърна поглед встрани.
— Защо дойде в Роуард? — попита тя, след като приключи със събуването. — Не може да не знаеш, че е безполезно, тъй като няма да те оставя отново да се измъкнеш.
Директният й въпрос го свари напълно неподготвен, а обвинителното й заявление го смая. Ето го него, застанал до тази жена, обсебен единствено от мисли как чудесно би я чувствал под себе си, а тя безгрижно се преструваше, че не знае за какво става дума. Почувства се толкова наранен, че дори желанието му за нея секна.
Сюизън се отдръпна, но не се изправи.
— Попитах защо си дошъл в Шотландия.
Дойдоха му наум хиляда отговора и всеки от тях имаше толкова приятен вкус за устните му. Въпреки това състави възможно най-противния, когато на вратата се почука силно.
— Майлс? — настоя тя, очевидно без да се впечатли, че от другата страна на стената някой се готвеше да влезе.
Все още обиден от въпроса й, младият мъж отвърна:
— Знаеш много добре. Така че е излишно да се преструваш.
— О, наистина се преструвах… за известно време.
Сюизън въздъхна и направи всичко възможно да изглежда обидена.
— Лейди Сюизън? — обади се приглушен глас.
Тя се изправи грациозно и се приближи до вратата. Влезе Уилям, натоварен с багаж.
— Здравей, Уилям — приветства го тя, стиснала ръце в монашески жест. — Добре дошъл в Роуард касъл.
Момчето я съзерцаваше невярващо, с увиснала челюст. Той също бе разбрал коя е тя. На Майлс му дожаля за него.
— Влизай, Уилям.
Зад Уилям, очевидно без да съзнават сложността на ситуацията, Джими и Макаду се бореха с голямо дървено корито. Сюизън се разпореди със сигурността на генерал по време на маневри и коритото бе напълнено с вдигаща пара вода по-скоро от очакванията на госта. На леглото бяха поставени чисти дрехи, а Уилям бе заведен в неговата стая. Отново, за мрачно удоволствие на Майлс, двамата останаха сами.