През отворената врата се дочуха женски гласове. Той изруга под нос, когато при тях влязоха три запасани с престилки жени, две от които му се сториха доста познати.
— Заповядайте, госпожи — подкани ги с жест Сюизън. — Мисис Макайвър, Роуина, спомняте си за мистър Кънингам, нали?
Те се поклониха, като повдигнаха полите си и закимаха с покритите си с бонета глави. Роуина се изчерви, но мисис Макайвър стоеше с ръце, прибрани край тялото, насочила цялото си внимание към своята господарка. Младият мъж се сети къде е виждал по-възрастната дама — тя го бе посрещнала миналата година, по време на отсъствието на Сюизън.
— А това е Нели Бърк — добави неговата домакиня и го смрази с ледения си поглед. — Сигурно си я спомняш от детските ни дни в Абърдийн. Преди да ме доведеш тук.
— Нели! — приветства я той с мисълта, че не се бе променила много. — Разбира се — добави след това. — Как бих могъл да забравя момичето, от което научих първите си цветисти галски думи?
Въпреки особеността на ситуацията и гнева си към Сюизън, той се усмихна при спомена за Нели и острия й език.
Тя не поклони, а вирна чипия си нос.
— Казаха ни да ви посрещнем и да се погрижим за удобството ви Роуард касъл — рече не особено любезно тя. — Както и да ви приготвим ваната. Аз ще трябва да обръсна брадата от мръсното ви…
— А мисис Пийви ще донесе поднос с нещо за хапване — побърза да се намеси Сюизън. — Ако няма друго — продължи любезно тя, като в същото време хвърли предупредителен поглед към Нели, — ще отида да видя какво я е забавило.
Ако предполагаше, че ще може да избяга от него или да се предпази с помощта на тези жени, щеше да се наложи да измисли друго.
— О, има още толкова много неща — отвърна многозначително младият мъж, — които очаквам да получа от теб.
Лицето й бе непроницаемо, но Нели изпухтя и заяви:
— Ние ще го почистим добре, миледи.
Ядосан от дързостта й и същевременно добре запознат с предаността й към Сюизън, той реши да разбере какво знае.
— Нели Бърк — почеса се по брадата той. — Добре си те спомням. — Усмихна се уверено и се обърна отново към господарката й. — А, да. Бас държа, че Нели е приятелка с Мора Форбс.
— Да, вярно е — отговори неуверено Сюизън.
Той изпита перверзно удоволствие от смущението й.
— И, о, Боже, Мора каза, че Нели се била омъжила.
— Овдовях. — Нели преметна едната си дълга руса плитка през рамо и добави: — Чудесно момиче е тази Мора, и прекалено хубава за такава дупка като Лондон.
— Но ти все още носиш бащиното си име? — попита, изпълнен със съмнения, Майлс.
— Това е шотландски обичай — отговори нацупено тя. — Обичай, за който вие, презрените англичани, не искате и да знаете.
Той обаче се интересуваше. Спомняше си гордостта, с която Едуард разказваше всеки път как Сибийл Камерон бе взела името му. Натъжен от размислите за родителите на Сюизън, и благодарен, че те не бяха станали свидетели на онова, което се бе случило, той рече:
— Изпрати жените навън. Сам ще се погрижа за банята си.
— В никакъв случай! — обяви Нели. — Нужни са повече от чифт ръце, за да измият всичката таз мръсотия. Миришеш по-лошо от овчарските кучета на Макайвър.
— Нели… — обади се предупредително господарката й.
Слугинята обаче продължи да гледа намръщено към госта, а бялото й лице бе почервеняло от гняв.
— Нямаш право да се отнасяш така към нея, обида за човешкия род такава!
— Нели! — рече със заповеднически тон Сюизън. — Haud yer wheesht!
Прислужницата измърмори нещо под носа си. Роуина зяпна от изумление, а мисис Макайвър поклати неодобрително посивялата си глава. Майлс едва се сдържа да не се разсмее на глас — през изминалите десет години Нели Бърк не се бе променила ни на йота. Странно, но той се вкопчи за тази мисъл като удавник за сламка, тъй като всичко останало в живота му се бе променило драстично от последното му посещение в Роуард касъл миналата есен.
— Това е всичко, госпожи — обяви Сюизън. — Нели, погрижи се да разбереш какво задържа мисис Пийви и храната.
Трите излязоха от стаята, но Нели се върна почти веднага с поднос в ръцете.
— Ето храната на лорд Гризач — изсъска тя. — Мисис Пийви се е смилила над него — дала му е допълнителна порция сирене.
Господарката й пое подноса, без да обръща внимание на сарказма й. Чиниите издрънчаха, когато Нели затръшна с всичка сила вратата зад себе си. Сюизън пресече помещението и постави таблата върху масата.
— Бира? — предложи тя, вдигнала халбата в ръцете си.
— Да и ми я донеси тук — отвърна ядосано младият мъж.
Когато Сюизън се приближи до него, той забеляза потрепващата в ъгълчетата на устата й усмивчица.