— Не съм ял от сутринта. Имате ли нещо против да ви поканя на вечеря и тогава да продължим разговора?
Приехме. Всъщност аз бях готова на всичко, за да говоря с него. Бях способна да ям от помийна яма или да ровя в калта на някой свинарник; бих дъвкала хлебарки и бих пила мишеморка, за да ги преглътна — бях готова на всичко, за да получа информацията, която от толкова дни чаках. Логан извика непринудено един от сервитьорите араби, които сновяха непрекъснато, като сервираха и раздигаха, и поръча да запазят маса в ресторанта на хотела.
„Един момент, господине, ако обичате.“ Сервитьорът излезе и седем секунди по-късно при нас долетя като стрела испанският управител, мазен и почтителен. „Веднага, веднага, ако обичате, нека госпожите ме придружат, нека господинът ме придружи. Нито минута чакане за госпожа Фокс и приятелите й, в никакъв случай.“
Логан ни направи път и влезе след нас в салона, докато управителят сочеше една разкошна кръгла маса в центъра, отлично място, за да могат всички да видят тази вечер отблизо английската любовница на Бейгбедер. Журналистът отказа любезно и посочи друга в дъното. Всички маси бяха приготвени с безупречни покривки, чаши завода и вино и бели салфетки, сгънати върху порцелановите чинии. Но все още беше твърде рано и в ресторанта имаше десетина-дванайсет души.
Уточнихме поръчката си и докато чакахме, ни поднесоха херес. Розалинда пое ролята на домакиня и подхвана разговора. Предварителната среща в двора беше чисто протоколна, но допринесе за разсейване на напрежението. Журналистът се беше представил и бе споделил с нас причините за физическото си състояние; ние, от своя страна, се успокоихме, когато видяхме, че не става дума за някакъв опасен тип, и обсъдихме с него банални неща от живота в Испанско Мароко. Тримата обаче знаехме, че това не е обикновена среща за завързване на нови приятелства, за обсъждане на болести или за обрисуване на живописни картини от Северна Африка. Причината, накарала ни да се срещнем тази вечер, беше чисто и просто една сделка, в която имаше две страни, заявили недвусмислено исканията и условията си. Беше настъпил часът, в който те трябваше да бъдат поставени на масата, за да се определи докъде може да стигне всяка от страните.
— Искам да знаете, че всичко, което поискахте от мен в телефония ни разговор, е уредено — каза Розалинда веднага щом сервитьорът се отдалечи с поръчката.
— Чудесно отвърна журналистът.
— Ще проведете интервюто си с висшия комисар насаме и толкова дълго, колкото сам прецените. Освен това ще ви бъде дадено разрешение за временно пребиваване в зоната на испанския протекторат — продължи Розалинда — и ще получите на свое име покани за всички официални събития през следващите седмици. И предварително ви уведомявам, че едно от тях ще бъде от изключителна важност.
Той повдигна въпросително веждата от здравата страна на лицето си.
— Очакваме в най-скоро време посещението на дон Рамон Серано Сунер, баджанак на Франко. Предполагам, че знаете за какво говоря.
— Да, разбира се — потвърди той.
— Идва в Мароко по случай годишнината от бунта и ще остане три дни. Организират се различни събития за посрещането. Вчера пристигна Дионисио Ридруехо, генералният директора пропагандата. Той ще координира подготовката със секретаря на Висшия комисариат. Надяваме се, че ще присъствате на всички официални събития, на които ще има цивилни представители.
— Много ви благодаря. И ви моля да предадете благодарности ми на висшия комисар.
— За нас е удоволствие да бъдете наш гост — отвърна Розалинда с изящен жест на безупречна домакиня, след което извади шпагата от ножницата. — Навярно разбирате, че и ние имаме известни условия.