— Виж ти, хитрушо, какъв късмет! Направо позеленях от завист!
— С удоволствие бих ти отстъпила мястото — казах му искрено. — Не си правя никакви илюзии за този прием. Знам, че ще се чувствам не на място, в компанията на мъж, когото почти не познавам, сред чужди хора, военни и политици, по чиято вина градът ми е обсаден и не мога да се върна у дома.
— Не ставай глупава, малката. Ще бъдеш част от бляскаво тържество, което ще влезе в хрониките на това кътче от африканската карта. И освен това ще отидеш с мъж, който никак, ама никак не изглежда зле.
— Откъде знаеш, нали не го познаваш?
— Не го познавам ли? Къде, мислиш, заведох вещицата днес следобед?
— В „Насионал“? — попитах недоверчиво.
— Именно. Излезе ми три пъти по-скъпо, отколкото кифлите в „Ла Кампана“, защото хитрушата се натъпка като прасе с чай и английски пасти, но си струваше.
— Значи си успял да го видиш?
— И да говоря с него. Даже ми даде огънче.
— Голям нахалник си — казах аз, като не успях да сдържа усмивката си. — И как ти се стори?
— Приятно изкусителен, когато му оправят повредите. Въпреки че куца и едната половина на лицето му е досущ като Христос на кръста, има страхотен чар и изглежда истински джентълмен.
— Мислиш ли, че е надежден, Феликс? — попитах го аз, леко разтревожена. Въпреки че Логан ме бе помолил да му имам доверие, още не бях сигурна, че мога да му вярвам. Съседът ми се изсмя.
— Предполагам, че не, но това не трябва да те безпокои особено. Новият ти приятел е обикновен журналист, с когото е уговорена сделка, и в нея участва жената, която е замаяла главата на висшия комисар. Така че в негов интерес е да се държи добре с теб, ако не иска да си тръгне от тук в по-лошо състояние от това, в което е дошъл.
Думите на Феликс ме накараха да погледна нещата от друг ъгъл. Злополучният край на връзката ми с Рамиро ме бе направил недоверчива и мнителна, но сделката с Маркъс Логан не беше въпрос на лична лоялност, а обикновена размяна от взаимен интерес. Ако ти ми дадеш, ще ти дам и аз. В противен случай няма сделка. Такива бяха правилата, нямаше защо да продължавам да се терзая с въпроса за надеждността. Той беше заинтересуван да бъде в добри отношения с висшия комисар, така че нямаше причина да ме мами.
Същата вечер Феликс ме осведоми кой е точно Серано Сунер. Често бях чувала да се говори за него по радиото и бях срещала името му във вестника, но не знаех почти нищо за човека, който се крие зад това име. Феликс — както толкова други пъти — ми даде най-пълната информация.
— Сигурно вече ти е известно, скъпа моя, че Серано е баджанак на Франко — женен е за Сита, по-малката сестра на Кармен Поло. Която, между другото, е не само по-млада, но и по-хубава, и не така префърцунена като съпругата на каудильо, както успях да установя от някои снимки. За Серано се говори, че е забележителна личност и по интелект превъзхожда стотици пъти генералисимуса — факт, който явно никак не се нрави на Франко. Преди войната е бил адютант и депутат от Сарагоса.
— От десницата.
— Очевидно. Бунтът обаче го заварил в Мадрид. Арестували го заради политическата му принадлежност и го тикнали в затвора „Модело“, но накрая го завели в болница, защото страдал от язва или нещо подобно. Говори се, че с помощта на доктор Мараньон успял да избяга, предрешен като жена, с перука, шапка и запретнати под палтото панталони. Изглеждал страхотно.
Разсмяхме се, представяйки си сцената.
— После избягал от Мадрид, отишъл в Аликанте и там, предрешен отново, този път като аржентински моряк, се качил на един миноносец.
— И напуснал Испания? — попитах аз.
— Не. Слязъл от кораба във Франция и отново влязъл в зоната на националистите по суша с жена си и дечурлигата, мисля, че има четири-пет. От Ирун успели да стигнат до Саламанка, където в началото беше генералният щаб на националистите.
— Сигурно е било лесно, нали е роднина на Франко.
Той се усмихна насмешливо.
— Така си мислиш, скъпа. Говори се, че каудильото не си е мръднал пръста за тях. Би могъл да предложи размяна за баджанака си — нещо обичайно между двата лагера, — но не го е направил. А когато пристигнали в Саламанка, приемът не бил особено радушен. Франко и семейството му се били настанили в епископския дворец и казват, че подслонили семейството на Серано в една мансарда с няколко разнебитени нара, докато дъщерята на Франко се разполагала в огромна спалня с отделна баня. Искрено казано, с изключение на тези злословия, които вървят от уста на уста, не успях да получа кой знае каква друга информация за личния живот на Серано Сунер, съжалявам, скъпа. Знам обаче, че в Мадрид убили двама от братята му, с които бил много близък и които нямали нищо общо с политиката. Изглежда, това го е травмирало и го е подтикнало да се включи активно в строителството на така наречената Нова Испания. Важното е, че е успял да се превърне в дясна ръка на генерала. Затова го наричат „баджанакисимус“, по аналогия с генералисимус. Говори се също, че до голяма степен заслугата за настоящата му власт се дължи на могъщата доня Кармен, на която явно й е дошло до гуша от малоумния й девер — Николас Франко, който твърде много влияе на мъжа й. Така че щом Серано пристигнал, тя отсякла: „От сега нататък, Пако, повече Рамон и по-малко Николас“.