Имитираше гласа на жената на Франко и двамата се разсмяхме отново.
— Казват, че Серано е много умен — продължи Феликс. — Много прозорлив, много по-подготвен от Франко в политически, интелектуален и личностен план. Освен това е страшно амбициозен и работохолик; твърди се, че по цял ден работи, опитва се да изгради юридическа основа, върху която да легитимира националистическия лагер и върховната власт в родината си. С една дума, работи за институционализирането на една чисто военна структура, схващаш ли?
— Ако спечелят войната — подхвърлих аз.
— Ако я спечелят, знае ли човек.
— А хората харесват ли Серано? Уважават ли го?
— Средна работа. „Нашивките“, тоест висшите офицери, никак не го харесват. Смятат го за неудобен натрапник. Говорят на различни езици, не се разбират. Те биха били доволни от една чисто казармена държава, но Серано, който е по-умен от всички тях, се опитва да ги накара да проумеят, че това би било глупост, че по този начин никога няма да получат легитимност и международно признание. А Франко, макар че няма никаква представа от политика, в това отношение му има доверие. Така че останалите, искат не искат, трябва да го преглътнат. Старите фалангисти също не му вярват. Бил е близък приятел на Хосе Антонио Примо де Ривера, защото са учили заедно в университета, но не е членувал във Фалангата преди войната. Сега вече е неин член: направи го по принуда и стана по-голям светец и от папата, но старите фалангисти, ветераните, го възприемат като кариерист и нагаждач.
— Тогава кой го подкрепя? Само Франко ли?
— И съпругата му, което не е малко. Макар че не се знае докога ще трае тази любов.
Феликс изигра ролята на спасителен пояс по време на подготовката за събитието. Откакто му съобщих новината и той с театрален жест се престори, че си хапе пръстите от завист, нямаше нощ, в която да не се отбие при мен, за да ми съобщи някой интересен факт за празненството; откъслечни сведения и клюки, които бе научил тук-там по време на усърдната си разузнавателна дейност. Не стояхме в салона, както преди: имах толкова натрупана работа, че вечерните ни срещи се прехвърлиха временно в ателието. Тази малка промяна обаче не го смути — обожаваше конците, платовете и скритите шевове и винаги даваше някаква идея за тоалета, който в момента работя. Понякога идеята беше удачна, в други случаи предлагаше щуротии.
— Значи това прекрасно кадифе е за тоалета на съпругата на председателя на съда? Направи една дупка на задника, та дано някой й обърне внимание. Какво пилеене на плат, толкова е грозна — каза той, като докосваше с пръсти парчетата плат, сглобени върху манекена.
— Не пипай — предупредих го строго, без дори да го погледна, вглъбена в работата си.
— Извинявай, скъпа, но платът е толкова лъскав…
— Затова внимавай да не оставиш следи от пръсти. Хайде, започвай, Феликс. Разкажи ми какво научи днес?
През тези дни посещението на Серано Сунер беше в устата на всички в Тетуан. В магазините, в тютюнопродавниците и фризьорските салони, в лекарските кабинети, в кафенетата и сред групичките по тротоарите, на сергиите на пазара и на излизане от черквата се говореше само за това. Аз обаче бях толкова заета, че почти не можех да си позволя да изляза. За сметка на това си имах добър съсед.
— Никой няма да пропусне това рандеву с баджанака. Ще присъства каймакът на града: халифът и многобройната му свита, великият везир и мюезинът, цялото правителство. Всички висши представители на испанската администрация, военни, накичени с ордени, адвокати и магистрати, представителите на мароканския политически партии и на еврейската общност, консулският корпус, директорите на банките, празноглавите чиновници, могъщите предприемачи, лекарите, всички високопоставени испанци, араби и евреи, и разбира се, някое и друго парвеню като теб, малка безсрамнице, което ще се промъкне през задната врата със своя хром хроникьор.