Розалинда обаче ме бе предупредила, че блясъкът на събитието ще бъде доста скромен: Бейгбедер възнамерявал да посрещне госта с всичките почести, но не забравял, че сме във война. Поради това нямало да има пищни прояви, нито танци, нито музика, освен тази на оркестъра на халифа. Въпреки умереността и сдържаността обаче това щеше да бъде най-бляскавият прием от всички, които Висшият комисариат беше организирал от много време насам, и поради тази причина столицата на протектората се подготвяше трескаво за него.
Феликс ми обясни и някои протоколни правила. Така и не разбрах къде ги беше научил, тъй като нямаше никакъв светски опит, а кръгът му от познанства беше ограничен почти колкото моя. Животът му се свеждаше до рутинната работа в продоволствения отдел, до майка му и униженията, на които го подлагаше, до спорадичните нощни похождения в долнопробни заведения и спомените от едно случайно пътуване до Танжер преди началото на войната — това беше всичко. Не беше стъпвал в Испания, откакто се бе родил. Но обожаваше киното и познаваше всичките американски филми кадър по кадър, беше ненаситен читател на чуждестранни списания, безскрупулен наблюдател и непоправим клюкар. Хитър като лисица, той черпеше от всевъзможни източници и с лекота се сдобиваше с необходимите познания, за да ме обучи и да ме превърне в елегантна гостенка без следа от нисшия й произход.
Някои от съветите му бяха излишни, тъй като бяха очевидни. По време на връзката ми с негодника Рамиро бях срещала и наблюдава хора с най-различно положение и произход. Заедно присъствахме на стотици празненства и обиколихме десетки заведения и луксозни ресторанти както в Мадрид, така и в Танжер; благодарение на това бях придобила достатъчно рутина, за да се размотавам непринудено на светски събития. Феликс обаче реши да започне обучението ми от най-ниското стъпало:
— Не говори с пълна уста, не дъвчи шумно и не се бърши с ръкав, не пъхай вилицата до небцето си, не пий виното на един дъх, не шъткай с вдигната чаша на сервитьора, за да ти я напълни отново. Използвай „моля“ и „много благодаря“, когато е необходимо, но тихичко, без прекалени излияния. И както вече знаеш, казвай просто „приятно ми е“, ако ти представят някого, никакво „удоволствието е мое“, нито подобни простотии. Ако ти говорят за нещо, което не знаеш или не разбираш, надени една от ослепителните си усмивки и не си отваряй устата, само кимай утвърдително от време на време. А ако се налага да говориш, сведи измислиците до минимум, защото, току-виж, те изобличили: едно е да подхвърлиш няколко дребни лъжи, за да се откроиш като висша модистка, и съвсем друго да скочиш сама в устата на вълка, като се перчиш пред проницателни или осведомени хора, които веднага ще усетят, че ги лъжеш. Ако нещо те учуди или много ти хареса, кажи само „възхитително“, „впечатляващо“ или друго подобно прилагателно. В никакъв случай не изразявай въодушевлението си с ръкомахания, нито с пляскане по бедрото или с фрази като „истинско чудо“, „майка му стара“ или „направо ме сащиса“. Ако някой коментар ти се стори остроумен, не бива да се кикотиш с отворена до сливиците уста, нито се превивай от смях, като се държиш за корема. Само се усмихни, премигни и не казвай нищо. И не изказвай мнение, когато не ти го искат, и не прави недискретни изказвания от типа: „Вие кой сте, човече?“ или „Не мога да повярвам, че онази дебеланка е съпругата ви“.
— Всичко това вече го знам, скъпи Феликс — казах аз през смях. — Може да съм обикновена шивачка, но не съм расла в гората. Кажи ми нещо по-интересно, ако обичаш.
— Добре, красавице, както кажеш; просто се опитвах да бъда полезен, ако случайно ти се изплъзне някоя подробност. Тогава да се захващаме със сериозните неща.
И така, в продължение на няколко вечери Феликс ми представяше най-изтъкнатите гости. Донесе вестници, списания, снимки, годишници, за да запомня имената, постовете и длъжностите им и в много случаи и лицата им. По този начин узнах къде живеят, с какво се занимават, какво е финансовото им състояние и какви са позициите им на местно равнище. Всъщност това не ме интересуваше особено, но Маркъс Логан разчиташе на мен да му помогна да разпознае по-известните личности, затова трябваше да бъда добре осведомена.