— Добре. Кажете ми още нещо, споменаха ли дати?
От микрофона се разнесе стържещ звук. „Проба, проба“, каза един глас.
— Частите вече се намират в пристанището на Хамбург. Щом германците получат подписа на каудильо, ще ги откарат в Сеута и ще започнат монтирането им.
В далечината видяхме как полковникът се качи енергично на подиума и с красноречив жест подкани Серано да отиде при него. Продължаваше да се усмихва и да поздравява самоуверено. Тогава зададох на Логан два въпроса:
— Според вас Бейгбедер трябва ли да научи, че го държат настрана? Смятате ли, че трябва да уведомя за това Розалинда?
Направи пауза, преди да отговори. Вниманието му привидно бе насочено към двамата мъже, които в същия момент заедно приемаха горещите овации на множеството.
— Предполагам, че да, за него би било полезно да го узнае. Не смятам, че е по-добре информацията да не стига до него чрез вас и госпожа Фокс, защото би могла да ви компрометира. Оставете това на мен, ще открия начин да му я предам. Не казвайте нищо на приятелката си, аз ще намеря удобен случай.
Замълча отново, сякаш още осмисляше чутото.
— Знаете ли, Сира? — попита той, като най-сетне се обърна към мен. — Още не знам как сте го направили, но сте се сдобили със страхотна информация, много по-интересна, отколкото мислех, че може да се получи на такъв прием. Не знам как да ви се отблагодаря…
— По един съвсем прост начин — прекъснах го аз.
— Какъв?
В този момент оркестърът на халифа поде тържествено химна „С лице към слънцето“ и десетки ръце се вдигнаха веднага като задвижени от пружина. Повдигнах се на пръсти и доближих устни до ухото му:
— Отведете ме от тук.
Нито дума повече, единствено протегнатата му ръка. Сграбчих я здраво и тръгнахме предпазливо към дъното на градината. Веднага щом установихме, че никой не може да ни види, двамата се затичахме сред сенките.
31.
На следващата сутрин животът придоби различен ритъм. За пръв път от няколко седмици не станах призори, не пих набързо кафе и не отидох веднага в ателието, притисната от неотложна работа. Вместо да се върна към трескавата дейност от предишните дни, започнах деня с продължителен престой във ваната, прекъснат миналия следобед. А после се разходих до дома на Розалинда.
От думите на Бейгбедер бях заключила, че страда от леко неразположение, от някакво временно смущение, нищо повече. Затова очаквах да заваря приятелката си, както винаги — нетърпелива да й разкажа всички подробности за събитието, което бе пропуснала, жадна да чуе коментарите за тоалетите на дамите, коя е била най-елегантна, коя е била най-зле облечена.
Една прислужница ме заведе в стаята, където лежеше, обградена от възглавници, със затворени капаци на прозорците, сред задушлива миризма на тютюн, лекарства и застоял въздух. Къщата беше просторна и красива — архитектура в мавритански стил, английски мебели и екзотичен хаос, в който върху килимите и тапицерията на диваните бяха натрупани извадени от обложките им грамофонни плочи, пликове с надпис air mail, захвърлени копринени шалове и чаши от стафордширски порцелан с недопит и вече изстинал чай.
Тази сутрин обаче Розалинда излъчваше всичко друго, но не и жизнерадост.
— Как си? — Опитах се да прикрия тревогата в гласа си. Но очевидно имах причини да се тревожа, ако се съди по вида й. Лежеше, отпусната безжизнено върху разхвърляното легло, с мръсна коса и дълбоки сенки под очите.
— Ужасно — отвърна тя с мрачен тон. — Много съм зле, но седни тук, близо до мен — заповяда, като потупа с ръка леглото. — Не е заразно.
— Снощи Хуан Луис ми каза, че имаш проблеми със стомаха — рекох аз, като седнах на леглото. Преди това се наложи да махна няколко смачкани кърпички, пълен с недоизпушени цигари пепелник, остатъците от пакет с маслени бисквити и доста трохи.
— That ’s right, но това не е най-лошото. Хуан Луис не знае всичко. Ще му го кажа днес следобед, не исках да го притеснявам последния ден от посещението на Серано.
Какво е най-лошото?
— Това — каза тя ядосано, като хвана с пръсти като куки една телеграма. — Ето от това се разболях, а не от приготовленията посещението. Това е най-лошото от всичко.
Погледнах я слисано и тогава тя ми съобщи лаконично съдържанието:
— Получих я вчера. Питър пристига след шест седмици.