Вкопчваше се в носталгията, както корабокрушенецът се вкопчва в парче дъска сред бурята, но Серано бе винаги наблизо, готов да го изтръгне от унеса с хапливия си език:
— За бога, Бейгбедер, престанете най-после да твърдите, че испанците са маври. Приличам ли ви на мавър? Каудильо има ли вид на мавър? Престанете да го повтаряте, по дяволите, до гуша ми дойде, по цял ден все това слушам.
Да, бяха трудни дни. И за двамата. Въпреки упоритите усилия на Розалинда да се сближи с посланик Питърсън, през следващите месеци положението не се подобри. Единственият жест на внимание, който тя получи от сънародниците си в годината на победата, беше поканата да присъства заедно с други майки на коледното тържество и да пее коледни песни със сина си около пианото в посолството. Нещата претърпяха обрат чак през май 1940-а, когато Чърчил бе назначен за министър-председател и реши да смени мълниеносно своя дипломатически представител в Испания. И тогава положението се промени радикално. За всички.
35.
Новият английски посланик сър Самюъл Хор пристигна в Мадрид през май 1940 година. Никога не бе стъпвал в Испания, не говореше езика, не проявяваше ни най-малка симпатия към Франко и режима му, но Чърчил му бе гласувал пълно доверие и го бе заставил да приеме поста. Испания беше ключова фигура в бъдещето на европейската война и той искаше да постави там силен човек, който да държи здраво знамето на страната му. За британските интереси беше изключително важно испанското правителство да запази неутралитет, за да се осуети завладяването на Гибралтар и преминаването на пристанищата на Атлантическия океан в германски ръце. За постигането на поне минимално съдействие англичаните бяха притиснали гладуваща Испания чрез външната търговия, като ограничиха доставките на петрол и прилагаха с пълна сила стратегията на тоягата и моркова. С напредването на германската армия в Европа вече не беше достатъчно — в Мадрид трябваше да се действа много по-енергично. С тази задача бе натоварен Самюъл Хор — дребен човек с почти безлична външност; сър Сам за близките сътрудници, дон Самюъл за малцината, с които успя да се сприятели по време на пребиваването си в Испания.
Хор не пое поста с оптимизъм: страната не му харесваше, беше чужд на испанската самобитност, нямаше дори познати сред този разорен и изтерзан народ. Знаеше, че няма да бъде посрещнат с отворени обятия и че правителството на Франко е открито антибритански настроено. Загуби и последните си илюзии при вида на кресливата демонстрация, която фалангистите му устроиха на входа на посолството, посрещайки го с възгласа: „Гибралтар на испанците!“.
Самюъл Хор връчи акредитивните си писма на генералисимуса и пое по мъчителния път към голгота, в който щеше да се превърне животът му през тези четири години. Съжали стотици пъти, че е приел поста: чувстваше се зле в тази враждебна обстановка, зле както на никое от многобройните си назначения. Обстановката беше потискаща, жегата — непоносима. Фалангистките демонстрации пред посолството бяха всекидневно явление — хвърляха камъни по прозорците, изтръгваха знаменцата и отличителните знаци на официалните коли, обиждаха британския персонал, при което пазителите на обществения ред не си мръдваха и малкия пръст. Печатът поде агресивна кампания, в която обвиняваше Великобритания за страданията и глада в Испания. Присъствието му събуждаше симпатия единствено сред тесен кръг монархисти консерватори — шепа хора, изпитващи носталгия по кралица Виктория Юджиния, с ограничени възможности да влияят върху правителството, вкопчени в една безвъзвратно отминала епоха.
Обстановката в Мадрид му се струваше непоносима: потискаше го мудната работа на административната машина, гледаше с изумление улиците, изпълнени с въоръжени до зъби полицаи и фалангисти, виждаше как арогантните и внушаващи страх германци се разпореждат като у дома си. Положи усилия да надмогне себе си и се зае със задълженията си веднага щом се устрои на новото място, като установи контакт с испанското правителство и най-вече с трите главни фигури в него: генерал Франко и министрите Серано Сунер и Бейгбедер. Срещна се с тримата поотделно, опипа почвата и от всеки от тях получи различни отговори.