— Управление за специални операции. Нова организация в разузнавателната служба, създадена от Чърчил. Занимава се с въпроси, които са свързани с войната и са извън обичайните операции. Набират хора из цяла Европа. Да кажем, че става дума за една нетрадиционна служба за шпионаж.
— Не те разбирам — все още шепнех.
Наистина не разбирах нищо. Секретна служба. Сътрудници. Операции. Шпионаж. Внедряване. Никога през живота си не бях чувала за тези неща.
— Е, не мисли, че и аз съм свикнала с цялата тази терминология. И за мен всичко е практически ново, наложи се да науча много неща за кратко време. Както ти писах в писмото, в последно време Хуан Луис се сближи с нашия посланик Хор. И сега, когато дните му министерството са преброени, двамата решиха да работят съвместно. Хор обаче не контролира пряко операциите на Секретна разузнавателна служба в Мадрид. Да кажем, че ги наглежда, че отговаря за тях. Но не ги координира лично.
— Кой го прави тогава?
Очаквах да ми отговори, че е самата тя, и да разкрие най-после, че това е само шега. И тогава двете щяхме да се посмеем от сърце, да отидем да вечеряме и да танцуваме във „Вила Харис“, както толкова други пъти. Но тя не го стори.
— Алън Хилгарт, нашият морски аташе в посолството — той се занимава с всичко. Много специален човек, моряк от семейство с дълга традиция във флота, женен за дама от висшата аристокрация, която също участва в дейностите му. Пристигна в Мадрид едновременно с Хор, за да може, под прикритието на официалния си пост, да координира дейността на УСО и СИС — Секретната разузнавателна служба.
УСО. Управление за специални операции. СИС. Секретна разузнавателна служба. Всичко ми звучеше еднакво непонятно. Настоях да ми ги разясни.
— Секретната разузнавателна служба, известна като МИ-6, е подразделение на Военното разузнаване, агенцията, която се занимава с операциите на тайните служби извън Великобритания. Шпионски дейности извън територията на Великобритания, за да ти стане по-ясно. Функционира отпреди Световната война и персоналът й, който обикновено има дипломатическо или военно прикритие, участва в тайни операции с вече изградени структури създадени със съдействието на влиятелни личности или властите в страните, в които се провеждат. Докато УСО е нещо ново. Дейността му е по-рискована, защото не зависи само от професионалисти, но именно затова е много по-гъвкава. То е организация, която действа в условията на война. Готови са да сътрудничат с всякакви хора, които могат да им бъдат от полза. Организацията е създадеш наскоро и Хилгарт, който отговаря за нея в Испания, трябвай набере агенти. Спешно. Затова проучват доверени хора, които могат да ги свържат с други хора, които, на свой ред, могат да му помогнат. Да кажем, че ние с Хуан Луис сме такива посредници. Хор пристигна наскоро, не познава почти никого. Хилгарт е прекарал цялата гражданска война като вицеконсул в Майорка, но е нов в Мадрид и няма контрол над цялата ситуация. От Хуан Луис и от мен — от него като министър англофил и от мен като британска гражданка — не са поискали пряко участие. Знаят, че сме твърде известни и винаги ще бъдем обект на подозрение. Обърнаха се към нас с молба да им предоставим контакти. И ние се сетихме за някои приятели. Сред тях си и ти. Затова дойдох да те видя.
Предпочетох да не я питам какво точно иска от мен. Така или иначе, щеше да ми го каже и паниката щеше да ме обземе отново, затова реших да налея чашите. Шейкърът обаче беше празен. Тогава станах и погледнах в касите, струпани до стената. Всичко ми дойде твърде много, за да го преглътна просто така. Извадих една бутилка, която се оказа пълна с уиски, отворих я и отпих дълга глътка направо от шишето. После го подадох на Розалинда. Тя също отпи и ми го върна. Продължи да говори. През това време аз отново отпих.
— Смятаме, че можеш да откриеш ателие в Мадрид и да шиеш за жените на високопоставените нацисти.
Задавих се с уискито, което току-що бях отпила. Избърсах пръските по лицето си с опакото на ръката и когато най-сетне бях в състояние да говоря, произнесох само три думи:
— Напълно сте откачили.
Тя не ми обърна внимание и продължи невъзмутимо:
— Всички те са се обличали в Париж, но откакто германската армия нахлу във Франция, голяма част от къщите за висша мода затвориха, не искат да работят в окупирания Париж. „Вионе“, „Шанел“ на улица „Шамбон“, магазинът на Скиапарели на площад „Вандом“ — почти всички известни къщи са затворили врати.