Споменаването на парижката висша мода в съчетание с нервността, коктейлите и големите глътки уиски внезапно изтръгна от мен дрезгав смях.
— И искаш аз да заместя в Мадрид всички тези дизайнери?
Не успях да я заразя със смеха си и тя продължи със сериозен тон:
— Би могла да го направиш по свой начин и в по-малък мащаб. Сега е най-подходящият момент, защото възможностите са ограничени: Париж е извън играта, а Берлин е твърде далече. Или ще се обличат в Мадрид, или няма да имат нови тоалети през идващия сезон, а това за тях ще бъде истинска трагедия, защото през този период светският живот е средоточие на съществуването им. Осведомих се: има няколко мадридски ателиета, които вече действат и се готвят за есента. Разнесе се слух, че Баленсиага ще отвори отново ателието си тази година, но не го направи. Ето имената на тези, които възнамеряват да работят — каза тя, като извади сгънат лист хартия от джоба на сакото си. — Флора Виляреал; Брихида на „Карера де Сан Херонимо“ 37; Наталио на „Лакаска“ 18; мадам Рагет на „Барбара де Браганса“ 2; Педро Родригес на „Алкала“ 62; Когрет на „Фернандо VI“ номер 8.
Имената на някои ми бяха познати, на други не. Доня Мануела би трябвало да е сред тях, но Розалинда не я спомена — вероятно не беше отворила отново ателието си. След като прочете списъка, приятелката ми накъса бележката на парченца и ги пусна в пълния с угарки пепелник.
— Въпреки усилията им да представят нови колекции и да предложат най-добрите модели, всички се натъкват на един и същ проблем, на едно и също ограничение. Така че на никого няма да му е лесно да успее.
— Какво ограничение?
— Недостиг на платове. Тотален недостиг на платове. Нито Испания, нито Франция произвеждат платове от този тип. Действащите фабрики покриват основните потребности на населението или изработват материали за армията. Памукът отива за униформи и бинтове. Всяка тъкан има приоритетно предназначение, което не включва модата. Ти би могла да решиш този проблем, като отнесеш платове от Танжер. Тук все още има пазар и няма проблеми с вноса, както е на полуострова. Пристигат американски и аржентински стоки, все още има богат запас от френски платове и английски вълнени тъкани, от индийска и китайска коприна от предишни години. Можеш да вземеш от всичко. А в случай че се нуждаеш от още доставки, ще намерим начин да ги получиш. Ако дойдеш в Мадрид с платове и идеи, аз ще задействам контактите си, ще се заговори за теб и работата ти и ти ще се превърнеш в модистката на сезона. Няма да имаш конкуренция, Сира, само ти можеш да им предложиш онова, което искат; показност, лукс, абсолютна суета, сякаш светът е танцова зала, а не кърваво бойно поле. Всички германки като лешояди ще дойдат при теб.
— Но нали ще ме свържат с теб… — казах аз в опит да намеря някаква опора, за да не бъда въвлечена в този безумен план.
— Изключено. Няма кой да го направи. Повечето от германките са пристигнали неотдавна в Мадрид и не поддържат контакти със сънародничките си в Мароко; никой няма да разбере, че двете с теб се познаваме. Но опитът, който имаш тук, като шиеш за сънародничките им, ще ти бъде от голяма помощ: познаваш вкусовете им, знаеш как да общуваш с тях, как трябва да се държиш.
Докато тя говореше, аз затворих очи и само поклащах отрицателно глава. За няколко секунди в съзнанието ми нахлуха спомени от първите ми месеци в Тетуан, от нощта, в която Канделария ми показа пистолетите и ми предложи да ги продам, за да отворя ателието. Чувството и ситуацията бяха до голяма степен сходни: две жени, скрити в една стаичка, където едната излагаше опасен и добре обмислен план, а другата, ужасена, отказваше да го приеме. Въпреки това имаше различия. Големи различия. Проектът, който Розалинда ми предлагаше, принадлежеше към друго измерение.
Гласът й ме накара да се върна от миналото, да напусна жалката стаичка в пансиона на „Ла Лунета“ и да се озова отново в малкия склад на „Дийнс Бар“.
— Ще ти създадем име, разполагаме с възможности да го направим. Имам връзки в кръговете, които ни интересуват в Мадрид, ще накараме да заговорят за теб, без никой да те свързва с мен. УСО ще поеме всички първоначални разходи: наема за помещението, оборудването на ателието и първоначалната инвестиция за платове и материали. Хуан Луис ще уреди митническите формалности и ще ти предостави необходимите разрешителни, за да внесеш стоката от Танжер в Испания. Трябва да вземеш колкото е възможно повече, защото, след като Хуан Луис напусне министерството, уреждането на формалностите ще бъде много по-трудно. Цялата печалба от ателието ще остава за теб. Просто трябва да правиш същото, което правиш сега в Мароко, но като обръщаш повече внимание на това, което говорят твоите клиентки германки, както и испанките, близки до властта и нацистите; те също биха представлявали интерес, ако успееш да ги привлечеш. Германките се чудят какво да правят по цял ден и имат пари в излишък, така че ателието ти може да се превърне в място, където да се срещат. Ще събираш сведения за местата, на които ходят мъжете им, за хората, с които общуват, за плановете им и гостите от Германия, които посрещат.