В дните преди да замина, изпълних прилежно всички инструкции, съдържащи се в дългото писмо на Розалинда. Свързах се с посочените лица, за да получа новата си самоличност. Избрах най-добрите платове от посочените магазини и поръчах да ги отнесат заедно със сметките на един местен адрес, без да знам каквото и да било за получателя. Отидох отново в бара на Дийн и поръчах „Блъди Мери“. Ако решението ми бе отрицателно, трябваше да поискам обикновена лимонада. Барманът ме обслужи с невъзмутим жест. Сякаш между другото спомена някои банални неща: че предната нощ бурята е разкъсала една тента, че кораб с името „Джейсън“ под американски флаг ще пристигне следващия петък в десет сутринта натоварен с английска стока. От този безинтересен коментар получих сведенията, които ми трябваха. В същия петък в посочения час бях пред Американската легация в Танжер — прекрасен дворец в мавритански стил, разположен в сърцето на медината. Съобщих на войника, който охраняваше входа, намерението си да се видя с господин Джейсън. Тогава той се обади по вътрешния телефони и съобщи на английски, че гостът е пристигнал. Получи заповеди и затвори телефона. Покани ме да вляза в двор в арабски стил с варосани арки околовръст. Там ме посрещна един служител, който почти без думи и с бърза крачка ме поведе по лабиринт от коридори, стълби и галерии до една бяла тераса в най-високата част на сградата.
— Мистър Джейсън — каза лаконично той, като посочи един мъж в дъното на терасата. И веднага изчезна, трополейки надолу по стълбите.
Имаше невероятно буйни вежди и името му не беше Джейсън, а Хилгарт. Алън Хилгарт, морски аташе към британското посолство в Мадрид и координатор на британското разузнаване в Испания. Широко лице, открито чело и тъмна коса с път по средата, сресана назад с брилянтин. Приближи се към мен с уверена походка. Беше облечен със сив костюм от фин вълнен плат, чието качество си личеше отдалече. В лявата си ръка държеше черно кожено куфарче. Представи се, стисна ръката ми и ме покани да се възхитя на гледката. Наистина впечатляваща. Пристанището, заливът, целият проток и ивицата земя в дъното.
— Испания — обяви той, сочейки към хоризонта. — Толкова близо и толкова далече. Ще седнем ли?
Посочи една пейка от ковано желязо, където след минута се настанихме. От джоба на сакото си извади метална кутия с цигари „Крейвън Ей“. Взех една и двамата запушихме, зареяли поглед в морето. Беше тихо, чуваха се само гласове, които разговаряха на арабски, прекъсвани от пронизителните крясъци на чайките, кръжащи над плажа.
— В Мадрид почти всичко е готово, вече очакват пристигането ви — проговори най-после той.
Испанският му беше отличен. Не отговорих. Нямах какво да му кажа, исках само да чуя инструкциите му.
— Наехме апартамент на улица „Нунес де Балбоа“, знаете ли къде е?
— Да. Работих наблизо известно време.
— Госпожа Фокс пое грижата да го мебелира и да го подготви. Чрез трети лица, естествено.
— Разбирам.
— Знам, че вече ви е осведомила, но мисля, че е уместно да ви го припомня. Полковник Бейгбедер и госпожа Фокс са в изключително деликатно положение. Очаква се отстраняването на полковника от министерския пост в съвсем близко бъдеще. Това ще е огромна загуба за нашето правителство. Господин Серано Сунер, министър на вътрешните работи, току-що замина за Берлин; предвидени са срещи първо с Фон Рибентроп, който заема същия пост като Бейгбедер, а после и с Хитлер. Фактът, че министърът на външните работи на Испания не участва в тази мисия и остава в Мадрид, е показателен за несигурното му положение. Междувременно както полковникът, така и госпожа Фокс ми сътрудничат, като ни предоставят интересни контакти. Всичко, естествено, се върши тайно. Двамата са следени отблизо от агенти, принадлежащи към някои не твърде приятелски настроени организации, ако ми позволите евфемизма.
— Гестапо и Фалангата — уточних аз, спомняйки си думите на Розалинда.
— Виждам, че сте осведомена. Така е наистина. Не искаме същото да се случи с вас, макар да не гарантирам, че можем да го избегнем. Но не би трябвало да се плашите преждевременно. В Мадрид всички следят всички: всеки е заподозрян в нещо и никой не вярва на никого, но за наш късмет им липсва търпение. Както изглежда, всички бързат, така че ако не установят нещо интересно в близките няколко дни, забравят обекта и минават на следващия. Въпреки това, ако се почувствате следена, уведомете ни и ние ще се опитаме да разберем за кого става дума. И най-вече, запазете спокойствие. Дръжте се естествено, не се опитвайте да им се изплъзнете и не си изпускайте нервите, разбирате ли?