— Вържете свитъка с някоя лента или ластик. Извинете за прекъсването, продължете.
— Ще оставя свитъка на най-горния рафт и ще го бутна в дъното. После ще затворя шкафа и ще отида в салона.
— Много добре. Сега да минем към предаването на информацията в събота. За този ден сме предвидили да използваме музея „Прадо“. Имаме внедрен наш човек сред гардеробиерите. В този случай е най-добре да посещавате музея с една от папките, които използват художниците. Знаете за какво говоря, нали?
Спомних си папката, която използваше Феликс за уроците по живопис в школата на Бертучи.
— Да, ще намеря такава.
— Отлично. Поставете в нея основните принадлежности за рисуване — скицник, няколко молива, обичайните неща, които можете да купите навсякъде. Сложете до тях и онова, което трябва да ми предадете, този път в отворен обикновен плик. За да бъде разпознаваем, закачете с топлийка за него изрезка от цветен плат. Ще ходите в музея всяка събота към десет часа сутринта — много чужденци, които живеят в столицата, го правят. Ходете там с папката с материалите и други неща, които могат да ви идентифицират като модистка, ако случайно ви подложат на проверка: рисунки, скици на модели, с една дума неща, свързани с обичайните ви задачи.
— Добре. Какво да правя с папката, когато отида там?
— Ще я предадете в гардероба. Трябва да я оставяте винаги с нещо друго — палто, шлифер, някоя малка покупка. Ако предадете само нея, ще бие на очи. После отидете в някоя от залите, разходете се бавно, наслаждавайте се на картините. След половин час се върнете при гардероба и помолете да ви върнат папката. Тогава отидете с нея в някоя зала и рисувайте поне в продължение на половин час. Разглеждайте дрехите на картините, преструвайте се, че черпите вдъхновение от тях за вашите творения. Дръжте се колкото се може по-убедително, но преди всичко се уверете, че пликът е взет от папката. В противен случай трябва да отидете отново в неделя и да повторите всичко отначало, макар да не вярвам, че ще се наложи: явката с фризьорския салон е нова, но тази в „Прадо“ вече сме я използвали и резултатът винаги е бил удовлетворителен.
— И там ли няма да знам кой ще вземе кройките?
— Някое доверено лице. Нашият човек в гардероба ще се погрижи да прехвърли плика от папката ви в друга вещ, оставена от свръзката ни същата сутрин, това не е трудно да се осъществи. Гладна ли сте?
Погледнах часовника. Минаваше един. Не знаех дали съм гладна — толкова бях погълната от инструкциите, че не усетих как минава времето. Отново се загледах в морето, беше променило цвета си. Всичко останало си беше същото: светлината, обливаща белите стени, чайките, гласовете на арабски, долитащи от улицата. Хилгарт не дочака отговора ми.
— Сигурно сте гладна. Моля, елате с мен.
39.
Обядвахме сами в едно помещение на Американската легация, до което стигнахме, като отново прекосихме коридори и стълби. По пътя ми обясни, че целият този лабиринт е резултат от няколко допълнителни пристройки към централната старинна сграда — това обясняваше липсата на единство и хармония. Помещението, в което се озовахме, не беше точно трапезария; беше по-скоро малък, оскъдно мебелиран салон с многобройни старинни картини, изобразяващи батални сцени, поставени в позлатени рамки. Прозорците, плътно затворени въпреки великолепното време, гледаха към вътрешен двор. В средата на стаята беше приготвена маса за двама. Един сервитьор, подстриган по военному, ни поднесе телешко алангле с гарнитура от картофи и салата. На помощната масичка постави две чинии с нарязани на резени плодове и сервиз за кафе. Веднага щом напълни чашите с вино и вода, изчезна, като затвори безшумно вратата след себе си. Върнахме се към разговора си.
— След като пристигнете в Мадрид, ще отседнете за една седмица в „Палас“, направихме резервация на ваше име. Искам да кажа — на новото ви име. Настанете се и се постарайте да излизате колкото е възможно по-често, нека ви виждат. Обикаляйте магазините и посетете новото си жилище, за да свикнете с него. Разхождайте се, ходете на кино. С една дума, ходете където искате. С две ограничения.
— Какви?
— Не излизайте извън най-изисканите квартали. Не напускайте периметъра на елитната зона и не общувайте с хора извън тази среда.
— Искате да кажете, да не стъпвам в предишния си квартал, нито да се срещам със старите си приятели и познати?
— Именно. Никой не трябва да ви свързва с вашето минало. Вие сте новопристигнала в града — не познавате никого и никой не ви познава. Ако случайно срещнете някой и той ви разпознае, отричайте. Бъдете груба, ако се наложи, използвайте каквато и да е стратегия, но в никакъв случай не допускайте да се разбере, че не сте тази, за коя го се представяте.